го признала, не и докато съпругът й я гледаше с очи, в които се отразяваше цялото му сърце, и говореше с глас, пропит от непреходна любов.
- Това, която наистина исках да направя за теб, миличка, бе да спечеля футболен мач - продължи той дрезгаво. - Дан Кейлбоу го направи за Фийби веднъж и ми се щеше да сторя същото за теб, само че сезонът още не е започнал, а и нещо такова едва ли ще те впечатли особено. Пък и в сравнение с това тук, спечелването на някакъв си мач е прекалено лесно, за да докаже каквото и да било. Исках да направя нещо трудно. Адски трудно.
Кал млъкна и по лицето му се изписа очаквателно изражение.
- Да избереш тапети? - попита Джейн предпазливо.
Очите му блеснаха, сякаш току-що му беше дала ключовете за вселената.
- Значи наистина разбираш. - И като простена, той я дръпна от стола и я взе в прегръдките си. - До смърт се боях, че няма да се усетиш. Обещавам, че ще измисля нещо по въпроса с работата възможно най-скоро.
-О, Кал...
Щастливо хлипане удави остатъка от думите й. Нямаше никаква представа каква беше идеята му. Не разбираше защо беше нужно да проникнат с взлом в железарския магазин, нито пък да избират тапети, ала знаеше, че то е истинско. Чувствата му към нея нямаха нищо общо с предизвикателството, което представляваше за него. Кал й даваше воинското си сърце и тя нямаше да допусне старите рани от детството да й попречат да го приеме.
Двамата се взряха един в друг и откриха в дълбочината на погледите си пътека към собствените си души.
- Сега вече е истински брак, миличка - прошепна той. - Завинаги.
И там, насред железарския магазин, Кал я придърпа върху килима зад щанда и започна да я люби. Разбира се, не искаше върху тялото й да остане нито една дреха, а и тя очакваше същото от него.
Когато се съблякоха голи, той я изненада, като посегна към дънките си. Джейн се надигна на лакът и го видя да изважда от джоба им розова панделка, омачкана и раздърпана, но не толкова, че да не я разпознае.
- Запазил си я.
Кал се приведе напред и устните му откриха едното й зърно.
- В началото възнамерявах да те накарам да я изядеш, а после - да те вържа с нея, докато плъховете изгризват тялото ти.
- Хммм... - Тя се изтегна по гръб и на свой ред също го ухапа лекичко. - А сега какво ще правиш с нея?
Той измърмори нещо, което прозвуча като:
- Ще решиш, че е глупаво.
- Няма.
Отдръпна се назад и я погледна.
- Обещай, че няма да се смееш.
Джейн кимна тържествено.
- Ти беше най-хубавият подарък, който съм получавал някога за рождения си ден.
- Благодаря ти.
- Искаше ми се да ти дам нещо в замяна, но те предупреждавам, че подаръкът ми за теб не е и наполовина толкова хубав, колкото беше моят. Въпреки това ще трябва да го задържиш.
- Добре.
Той уви розовата панделка около врата си и се ухили широко
- Честит рожден ден, Роузбъд.
23.
Кълна се, Джейн, това е най-щурото нещо, което някога си ме убеждавала да направя. Не знам защо изобщо те послушах.
Стори го, защото през последния месец бе готов на всичко в желанието си да и угоди, докато тя ставаше по-голяма от мечка и също толкова свадлива. Въпреки това, имаше желание да го цапардоса по главата, ей така, заради принципа. Само че го обичаше твърде много. Така че вместо това се сгуши в силните му ръце.
Бяха на задната седалка на черна лимузина, която се носеше към планината Хартейк. Дърветата от двете страни на пътя бяха прошарени в октомврийски цветове: жълто, оранжево и червено. Това щеше да бъде първата й есен в планината и Джейн до болка копнееше да види както хълмовете, така и приятелите, които бе намерила тук, преди да им се наложи да си тръгнат от Салвейшън. Кал и семейството му я бяха водили на всички важни събития и много скоро неприязънта на местните към нея се беше изпарила.
Докато наближаваха Салвейшън, нетърпението й се усили. Кал беше поръчал колата, защото травмата на подколенното сухожилие, която го беше извадила от отбора за следващите няколко седмици, не му позволяваше да шофира, а той нямаше да я пусне зад волана, преди бебето им да се е родило. И така май беше най-добре. Кръстът я болеше ужасно от онези отвратителни самолетни седалки, а и се чувстваше прекалено гадно, за да се съсредоточи върху планинските пътища. От няколко седмици имаше контракции на Бракстън Хикс, онези подготвителни контракции, които предхождаха истинските, но този следобед бяха по-тежки от обикновено.
Кал я целуна по върха на главата. Тя въздъхна и се сгуши още по-плътно в него. Ако й бяха необходими и други доказателства за любовта на Кал, последните няколко седмици й ги бяха дали. С навлизането в последната седмица на бременността си, бе станала взискателна, мрачна и свадлива. В отговор той беше безкрайно нежен и отвратително добър. На няколко пъти се бе опитала да го накара да избухне, ей така, като предизвикателство, ала вместо да се улови на въдицата, се бе разсмял.
