Бебето е мое полностью

- Вижте какво ще ви предложа, момчета. Хората непрекъснато сменят подаръците си. Какво ще кажете да я заменим за една хубава вечеря с пържоли?

Не можеше да го направи! Никога нямаше да намери някой по-подходящ да стане баща на детето й.

- Мамка му, Бомбардировач, тя струва много повече от някаква си вечеря!

Джейн се зачуди колко точно. Джуниър й беше дал пачка пари, които тя, без да ги погледне, бе натъпкала в чантата си, а после я бе мушнала под седалката на колата си. Първото, което щеше да стори утре сутринта, бе да ги дари на фонда за стипендии в колежа.

Кал пресуши алкохола в чашата си.

- Оценявам жеста ви, момчета, но тази вечер май просто не съм в настроение за курви.

И този път думата я удари като сблъскване на молекули. Как смееше да мисли за нея по този начин! Понякога чувствата я предаваха, но не и мозъкът й, и ето че сега той й крещеше да направи нещо. Не можеше да се предаде толкова лесно. Куотърбекът беше идеален и тя трябваше някак да го накара да размисли. Да, физически беше ужасяващ и едва ли беше нежен любовник, но няколко минути по-грубичко отношение нямаше да я убият, пък и нали го бе избрала именно защото беше нейна пълна противоположност.

- О, хайде де, Бомбардировач - обади се Уили. - Тя е секси. Става ми само като я гледам.

- Ами твоя е. - Кал посочи с глава към коридора. - Знаеш къде е спалнята за гости.

-Не!

Всички се обърнаха към нея.

Джейн си помисли за селяндурския му акцент и си напомни, че той бе просто глуповат футболист. Хапчетата й дадоха кураж. Просто трябваше да го надхитри.

- Аз не съм парче месо, което може да си предавате един на друг. Имам ексклузивен договор, според който трябва да упражня занаята си единствено е господин Бонър. - Избягвайки очите му, тя погледна към останалите мъже. - Господа, защо не си тръгнете, така че двамата с него да обсъдим всичко това насаме?

- Ами да, защо не си тръгнем наистина? - каза Мелвин. -Хайде, момчета.

Нямаше нужда да ги подканва. Те се втурнаха към преддверието със странна за размерите им бързина.

В последния миг Мелвин отново се обърна към нея:

- Очакваме да си заслужиш парите, Роуз. Покажи на Бомбардировача на какво си способна, става ли? Всичко, което поиска.

Джейн преглътна мъчително и кимна. Миг по-късно външната врата се хлопна.

Тя и мъжът, когото наричаха Бомбардировача, останаха сами.

3.

Джейн гледаше как куотърбекът на „Чикаго Старс“ пълни чашата си от една бутилка на малката масичка. Следтова я поднесе към устните си, впил в нея пронизващите си светли очи, които изглеждаха така, сякаш биха могли да изпепелят земята.

Трябваше да измисли начин да го съблазни, преди да я е изхвърлил, но какъв? Би могла просто да се съблече, но тъй като тялото й и малките й гърди изобщо не бяха като извадени от списание, това можеше да се окаже най-бързият път към вратата. Пък и не изгаряше от желание да се разсъблече пред напълно непознат мъж, който седеше в ярко осветена стая със стена от прозорци без завеси. В мислите си, когато стигнеше до голата част от всичко това, си беше представяла, че мястото ще е далеч по-тъмно.

- Спокойно можеш да ги последваш, Роузбъд. Вече ти казах, че не се занимавам с проститутки.

Провлаченият му говор подсили решимостта й да направи нещо. С всяка демонстрация на липсата на кой знае какъв ум коефициентът на интелигентност на нероденото й дете падаше с още няколко пункта.

Опита се да спечели малко време.

- Никога не съм одобрявала стереотипите, които поставят всички членове на която и да било група под един и същи знаменател.

- Не думай.

- Да осъждаш някого единствено въз основа на етническата му група, религията или професията му, е нелогично.

- Така ли? Ами убийците?

- Строго погледнато, те не могат да бъдат сложени в една хомогенна група, така че не е същото. - Наясно бе, че да го въвлече в някаква дискусия, едва ли бе най-добрият начин да го възбуди, но определено в дебатите я биваше далеч повече, отколкото в съблазняването, пък и не можеше да устои на изкушението да докаже правотата си. - Америка е основана на принципите на етническа разнородност и религиозна свобода и въпреки това повечето злини в обществото ни се дължат на слепи предразсъдъци. Не намираш ли, че това е истинска ирония?

- Да не се опитваш да ми кажеш, че патриотичният ми дълг като верен син на Чичо Сам¹⁵ е да ти покажа пукнатините на тавана в спалнята си?

Джейн понечи да се усмихне... поне докато по изражението му не разбра, че говори сериозно. При вида на толкова много благословена безмозъчност, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете се срина с още няколко пункта.

За миг тя се замисли доколко бе етично да манипулира някой толкова глупав, а на всичкото отгоре и лишен от чувство за хумор, ала нуждата й от онова, което воинското му тяло можеше да й даде, надделя над принципите й.

- Да, предполагам, че би могло да се каже и така.

Той пресуши чашата си.

- Добре, Роузбъд. Май съм достатъчно пиян, за да ти дам шанс, преди да те изхвърля. Хайде, покажи ми какво предлагаш.

- Моля?

- Покажи ми стоката си!

- Стоката?