Бебето е мое полностью

Щеше да се бори. Той нямаше никакво право да предявява претенции към нейното бебе! Не я беше грижа колко милиони имаше, нито колко скъпа щеше да й излезе една съдебна битка -това дете беше нейно. Нямаше да позволи на този тип да нахлуе в живота й и да го превземе. Нямаше никакво право...

Възмущението й се блъсна челно в съвестта й. Имаше право. Цялото право на света. Благодарение на нейната непочтеност, той беше баща на детето и независимо дали на нея й харесваше, или не, това означаваше, че има право на глас за бъдещето му.

Трябваше да погледне истината в очите. Дори ако можеше да си позволи дълъг съдебен спор, нямаше да го направи. Беше се озовала в тази ситуация, обръщайки гръб на принципите си, убеждавайки сама себе си, че целта оправдава средствата, и ето докъде я бе довело това. Повече не можеше да го прави. От тук насетне всяко нейно решение щеше да се основава на един-единствен критерий - какво е най-добро за детето.

Джейн грабна листовете от катедрата и се отправи към вратата.

- Ще си помисля за това.

- Направй го. Имаш време до четири часа в петък следобед.

- Доктор Дарлингтън го подписа в последния момент. - Брайън Делгадо, адвокатът на Кал, потупа предбрач-ното споразумение, което лежеше в средата на бюрото. - Пристигна съвсем малко преди четири и беше много разстроена.

- Добре.

Дори след цяла седмица футболистът все още бе бесен заради онова, което тя му беше причинила. Съвсем ясно я виждаше в класната стая, облечена в тъмнооранжева рокля, пристегната здраво с две редици златни копчета. За миг не я беше разпознал.

Косата й беше прибрана назад в практична прическа, а зелените й очи бяха скрити зад чифт големи очила. Приличаше повече на изпълнителен директор на някоя компания, отколкото на някоя от жените в живота му.

Приближи се до прозорците и зарея невиждащ поглед към паркинга навън. След два дни щеше да бъде женен. Мамка му! Всичко в него се бунтуваше, всичко, освен моралния кодекс, с който беше възпитан и според който един мъж никога не изоставя детето си, дори да не го е искал.

От мисълта за такъв ангажимент имаше чувството, че се задушава. Улегналият живот беше за след края на кариерата му, за времето, когато щеше да е прекалено стар, за да хвърля топка, не за сега, когато все още беше в разцвета на силите си. Щеше да изпълни дълга си към това дете, ала доктор Джейн Дарлингтън щешеда му плати, задето манипулираше живота му по този начин. Той не позволяваше да го разиграват. Никога не го беше допускал и нямаше да го позволи и за в бъдеще.

- Искам да бъде наказана за това, Брайън - процеди той. -Открий всичко, което можеш, за нея.

- Какво точно търсиш?

- Искам да знам уязвимите й места.

Делгадо все още беше млад, но имаше очите на акула и Кал знаеше, че е най-подходящият човек за тази работа. Представляваше го от пет години насам. Беше умен, агресивен и от офиса му никога не бе изтичала информация. Понякога можеше да е прекалено ревностен в желанието си да угоди на най-ценния си клиент - на няколко пъти беше действал необмислено - но според Кал на света имаше и по-лоши недостатъци. Засега адвокатът се бе справил с тази бъркотия бързо и ефикасно и Бонър изобщо не се съмняваше, че и занапред ще продължи по същия начин.

- Няма да й се размине, Брайън. Женя се за нея, защото нямам друг избор, но това не е краят. Тя ще открие, че е избрала погрешния човек, когото да разиграва.

Делгадо изглеждаше замислен, докато потупваше предбрачното споразумение с писеца на химикалката си.

- Изглежда, води тих живот. Съмнявам се да има кой знае колко срамни тайни.

- Тогава разбери какво е важно за нея и я пречупи по този начин. Възложи го на най-добрите си хора. Проучете професионалния й живот. Открийте на какво най-много държи. Научим ли го, ще знаем точно какво да й отнемем.

Кал почти можеше да види как зъбчатите колелца в главата на адвоката се въртят, докато пресява наум предизвикателствата в новата задача, която му бяха възложили. Друг, не толкова агресивен човек, би опитал да се измъкне от подобен ангажимент, но не и Брайън. Той бе от онези, които обйчаха да пируват с трупа на плячката си.

Докато си тръгваше от офиса му, Бонър реши да защити хората, на които най-много държеше, от стореното от Джейн Дар-лингтън. Семейството му все още оплакваше смъртта на Чери и Джейми и той нямаше намерение да ги наранява още повече. Що се отнася до бебето... Хората открай време го наричаха кораво копеле, но освен това беше справедлив и нямаше да допусне детето да плаща за греховете на майка си.

Засега предпочиташе да не мисли много-много за него. По-късно щеше да се оправя с тези отговорности. За момента го интересуваше единствено отмъщението. Можеше и да отнеме известно време, но щеше да й причини болка и щеше да го направи по начин, който тя никога нямаше да забрави.