Очите му я изгледаха с неприкрито презрение, а от заплашителните нотки в мекия му, провлачен говор, Джейн изтръпна.
- Приложима алтернатива? Не ми харесва, когато използваш такива сложни думи. Виждаш ли, аз не съм прочут учен като теб. Аз съм просто тъп спортист, така че карай по-простичко.
- Не беше
- И защо не?
- Коефициентът ми на интелигентност е над 180.
- Поздравления.
- Заслугата не е моя, така че не е нещо, с което се гордея. Родих се така и може би е по-скоро проклятие, отколкото благословия, затова исках нормално дете. Ето защо трябваше много да внимавам в избора си. - Тя сплете пръсти пред себе си, чудейки се как да продължи, без да го вбеси още повече. - Нуждаех се от мъж със... ъъъ... средна интелигентност. Донорите в банките за сперма обикновено са студенти по медицина и други такива.
- А не селяндури от Каролина, които си изкарват прехраната като хвърлят топка.
- Знам, че постъпих несправедливо с теб - тихо додаде Джейн, играейки си с едно от медните копчета на дрехата си, -ала вече няма какво друго да сторя, освен да ти се извиня.
- Можеш да направиш аборт.
- Не! Обичам това бебе с цялото си сърце и никога не бих го сторила!
Очакваше той да започне спор, но Бонър не каза нищо. Тя се обърна и като обви ръце около тялото си, отиде в другия край на катедрата, за да е възможно най-далеч от него, да защити себе си и бебето си.
Чу го да се приближава и изпита усещането, че я наблюдават през мерника на снайпер. Гласът му беше тих като шепот и някак странно безплътен.
- Ето как ще стане, професоре. След няколко дни двамата с теб ще отпътуваме до съседния щат, в Уисконсин, където пресата едва ли ще ни надуши. Отидем ли веднъж там, ще се оженим.
Дъхът й секна при злобата, изписана по лицето му.
- Не си прави илюзии за меден месец в уютна къщичка и градинка с рози, защото това не е брак по любов. В мига, в който церемонията свърши, всеки от нас ще си тръгне по пътя, докато бебето се роди. След това ще се разведем.
- За какво говориш? Няма да се омъжвам за теб. Изобщо не разбираш. Не ми трябват парите ти. Не искам нищо.
- Слабо ме вълнува какво желаеш.
- Но защо? Защо го правиш?
- Защото не вярвам в безпризорни деца.
- Моето дете няма да е такова. Не е...
- Замълчи! Имам цял куп права и ще се погрижа да бъдат уважени до едно, включително и за съвместно упражняване на родителските отговорности, ако реша, че го искам.
Джейн изпита чувството, че в дробовете й не е останала и капка кислород.
- Съвместно упражняване на родителските отговорности? В никакъв случай. Бебето е мое!
- Не бих се обзаложил.
- Няма да ти позволя да го направиш!
- Изгуби правото си на глас, когато намисли гадния си малък план.
- Няма да се омъжа за теб.
- Ще го направиш и още как! И знаеш ли защо? Защото ще те унищожа, преди да допусна мое дете да бъде отгледано като копеле.
- Времената вече са други. Има милиони самотни майки. За хората това няма значение.
- Но за мен има. Чуй ме! Опитай да се съпротивляваш и ще настоявам за пълни родителски права. Мога да те влача по съдилищата, докато останеш без пукната пара.
- Моля те, не го прави. Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!
- Кажи го на съдията.
Джейн не бе в състояние да изрече каквото и да било. Беше се озовала на място, изпълнено с толкова болка и горчилка, че да говори беше невъзможно.
- Свикнал съм да се търкалям в калта, професоре, и честно да ти кажа, не ме притеснява особено. Дори ми харесва. Така че можем да го направим насаме, чисто и незабелязано от никого, или пък пред очите на всички, с цялата гадост, която това ще доведе след себе си, да не говорим пък за парите, които ще коства. И в двата случая аз решавам.
Тя се мъчеше да осмисли думите му.
- Това не е честно. Та ти не искаш дете.
- Последното, което ми е нужно, е дете и ще те проклинам до края на дните си. Но то не е виновно, че майка му е лъжлива кучка. Както казах - не искам детето ми да е копеле.
- Не мога да го направя. Не искам.
- Това си е твой проблем. Утре адвокатът ми ще се свърже с теб и ще ти връчи хубавичко, тлъсто предбрачно споразумение за подпис - съставено така, че след развода и двамата да запазим точно това, което сме имали преди брака. Аз няма с пръст да пипна твоите авоари и ти няма да имаш достъп до моите. Финансовата ми отговорност е само към детето.
- Не искам парите ти! Защо не ме слушаш? Спокойно мога да се грижа за бебето сама. Не искам нищо от теб.
Той не й обърна никакво внимание.
- Скоро трябва да се връщам в Северна Каролина, така че ще го направим веднага. По това време следващата седмица вече ще сме женени, а след това ще използваме адвоката ми, за да си разменяме информация за детето и да уреждаме посещенията му.
Бонър съсипваше всичките й блянове. Каква каша беше забъркала само! Как би могла да остави детето си да посещава варварин като този, дори и за кратко?
