Емоционалната буря, бушуваща в нея, беше само една от промените, настъпили вследствие на катастрофалните събития от последните дни. В петък сутринта, два дни след сватбата им, отиде на работа, само за да завари пред „Нюбъри“ цяла тълпа репортери, които я бомбардираха с въпроси и тикаха микрофони в лицето й. Успя да си проправи път през множеството и се втурна в кабинета си, където Мари я посрещна с благоговейно изражение и огромна купчина телефонни съобщения, включително и едно от Кал.
Свърза се с него у дома му, но той прекъсна въпросите с ръмжене и й прочете официалното съобщение за пресата, подготвено от адвоката му. В него се заявяваше, че двамата са се запознали чрез общ приятел преди няколко месеца и че решението им да се оженят било неочаквано. Изброяваше академичните й постижения и описваше неговата гордост от професионалните й успехи, нещо, което съпроводи с присмехулно изсумтяване. След това се съобщаваше, че двойката ще прекара медения си месец, или по-точно - следващите няколко месеца, в родния град на Кал, Салвейшън, Северна Каролина.
Джейн бе избухнала.
- Невъзможно! Имам часове за водене. Никъде няма да ходя.
Беше усетила ехидната му усмивка дори по телефона.
- От пет часа днес официално излизаш в един от онези... как им казваха? Творчески отпуск.
- Определено няма да го направя.
- От колежа казват друго.
- За какво говориш?
- Попитай шефа си.
И бе треснал слушалката.
Тя начаса бе отишла в кабинета на доктор Уилям Давънпорт, завеждащия катедрата по физика на „Нюбъри“, където научи, че Кал ще дари щедра сума на колежа в знак на благодарност за тяхната гъвкавост по отношение на графика й на работа през следващите месеци. Доктор Дарлингтън се беше почувствала безсилна и унижена. Само с драсването на един ред в чековата си книжка той бе поел контрол над живота й.
Стюардесата спря, за да вземе чашите им, и веднага щом си тръгна, Джейн отприщи клокочещата си неприязън срещу Кал.
- Нямаше никакво право да се месиш в кариерата ми.
- Я престани, професоре. Купих ти няколко допълнителни месеца ваканция. Би трябвало да ми благодариш. Ако не бях аз, нямаше да разполагаш със свободно време, за да правиш изследванията си за онази лаборатория, в която работиш.
Знаеше прекалено много за нея и това не й харесваше. Вярно бе, че временното освобождаване от преподавателските занимания щеше да се отрази благоприятно на работата за „Прийз“, макар че нямаше намерение да го признае пред него. Компютърното й оборудване вече пътуваше към Северна Каролина и с помощта на един модем промяната в местонахождението й изобщо нямаше да се отрази на работата й. При други обстоятелства би се зарадвала на трите месеца свободно време, но не и когато трябваше да прекара част от него с Калвин Бонър, който го беше уредил вместо нея самата.
- Мога да работя върху изследванията си далеч по-добре, ако съм в кабинета си вкъщи.
- Не и ако на прага ти висят цял куп репортери, настояващи да узнаят защо най-известните младоженци на града живеят в два различни щата. - Очите му пробягаха по нея сякаш тя беше купчина боклук. - Всяка година по това време ходя в Салвейшън и оставам там, докато дойде време за тренировъчния лагер през юли. Може би гигантският ти мозък ще успее да измисли някакво убедително обяснение защо не съм взел чисто новата си съпруга със себе си, но лично на мен нищо не ми хрумва.
- Не разбирам как можеш да лъжеш близките си по този начин. Защо просто не им кажеш истината?
- Защото, за разлика от теб, никой в моето семейство не е добър лъжец. Много скоро всичко ще се разчуе и тогава целият свят ще научи и последната подробност. Наистина ли искаш хлапето да е наясно как сме се срещнали?
Джейн въздъхна.
- Не. И престани да го наричаш „хлапето“. - За пореден път тя се зачуди дали бебето ще бъде момче или момиче. Все още не беше решила дали иска да разбере какво ще покаже ултразвукът.
Джейн си спомни, че Джоди й беше споменала за смъртта на снахата и племенника на Кал.
- Наистина съжалявам за това. Но щом ни видят заедно, може да почувстват, че нещо не е наред.
- Никакъв проблем, защото няма да прекарваш много време с тях. Ще се запознаете, но не си прави планове да се сближавате. И още нещо - ако някой те попита на колко си години, не признавай, че си на двайсет и осем. Ако те притиснат, кажи, че си на двайсет и пет, но не повече.
Какво ли щеше да стане, когато той научеше, че всъщност е на трийсет и четири, а не на двайсет и осем?
- Няма да лъжа за възрастта си.
- Не виждам защо не. Измами ме за всичко друго.
Тя трябваше да потисне прилива на вина.
- Ще им се стори невероятно, че съм на двайсет и пет. Не желая да ги заблуждавам.
- Професоре, сериозно те съветвам да не ме ядосваш повече, отколкото вече съм. И нямаш ли лещи, или нещо друго, та да не се налага непрекъснато да носиш тези проклети зубърски очила?
- Всъщност, това са бифокални очила. - Достави й удоволствие да му го изтъкне.
- Бифокални!
