Загледа се мрачно през прозореца. Въпреки навъсения, студен и облачен мартенски ден, не можеше да не признае, че природата наоколо е красива. Планинските масиви в източната част на Северна Каролина ярко контрастираха с равнинния пейзаж на Илинойс, където бе отраснала.
Прекосиха река Френч Броуд22 - име, което при други обстоятелства би извикало усмивка върху устните й - и се отправиха на запад по междущатската магистрала № 40 към Салвейшън. Откакто за първи път бе чула името на родния град на Бонър, нещо в него й се бе сторило познато, но не можеше да си спомни точно какво.
- Има ли някаква причина да съм чувала за Салвейшън?
- Преди време беше в новините, но повечето от местните не обичат да говорят за това.
Очакваше още информация, но не се учуди особено, когато такава не последва. В сравнение с Бомбардировача тя беше бъбрива като сврака.
- Мислиш ли, че би могъл да споделиш тайната?
Мълчанието му се проточи и Джейн вече беше решила, че
нарочно я пренебрегва, когато той най-сетне проговори:
- Тук се засели Дуейн Сноупс. Телеевангелисгьт.
- Той не умря ли преди няколко години в катастрофа с частен самолет?
- Аха. Докато напускаше страната заедно с няколко милиона, които не му принадлежаха. Дори в разцвета на кариерата му, градските управници нямаха особено добро мнение за него и определено не искат името на Салвейшън да се свързва с него сега, когато е мъртъв.
- Ти познаваше ли го?
- Срещали сме се.
- Какъв човек беше?
- Мошеник! Всеки глупак можеше да го разбере.
Нюансите на възпитания разговор очевидно бяха извън умствените му възможности. Джейн се извърна, опитвайки да се наслади на пейзажа, но не й бе никак лесно, не и когато беше потопена в нов живот заедно е един опасен непознат, който ненавиждаше всичко у нея.
Най-сетне слязоха от магистралата и поеха по лъкатушещо двулентово шосе. Джипът здраво се напъна, когато поеха по склона на една планина, а после се заспускаха от другата й страна. Ръждясали сглобяеми къщи се издигаха насред буренясали парцели от двете страни на пътя, в ярък контраст с тежките порти на луксозните комплекси, построени за разни богати пенсионери край пищните голф игрища. Стомахът на Джейн вече започваше да се бунтува от безкрайните завои, когато Кал свърна от шосето и пое по прав чакълен път.
- Това е планината Хартейк. Трябва да мина да видя баба, преди да се настаним. Останалите от семейството ми не са в града, но тя ще вдигне врява до небесата, ако веднага не те заведа да се запознаете. И не си прави труда да любезничиш твърде много. Не забравяй, че няма да се задържиш дълго.
- Искаш да бъда груба?
- Да кажем, че не искам да станеш първа приятелка с близките ми. И запази за себе си информацията, че си бременна.
- Нямах намерение да го оповестявам.
Той сви в един път с дълбоки коловози, водещ до къща с ламаринен покрив, който отчаяно се нуждаеше от пребоядисване. Един от капаците на прозорците висеше настрани, а стъпалото към верандата беше хлътнало. С оглед на богатството му, Джейн бе шокирана от състоянието на къщата. Ако обичаше баба си, определено би могъл да отдели малко пари, за да стегне къщата й.
Съпругът й угаси двигателя, слезе от колата и мина от другата страна, за да й отвори вратата. Любезният му жест я изненада. Спомни си, че бе направил същото и на летището.
- Казва се Ани Глайд - обясни, докато Джейн слизаше - и на следващия си рожден ден ще навърши осемдесет години. Има проблеми със сърцето, както и емфизема, но още не е готова да се предаде. Внимавай със стъпалото. Мамка му, това място ще рухне върху нея.
- Убедена съм, че можеш да си позволиш да й намериш по-добро място.
Той я изгледа така, сякаш си е изгубила ума, а после отиде до вратата и потропа с юмрук.
- Отваряй, стара кукумявке, и ми кажи защо това стъпало не е оправено!
Джейн го зяпна. Така ли се отнасяше със скъпата си стара баба?
Вратата се отвори със скърцане и Джейн се оказа лице в лице с прегърбена старица с изрусена коса, която стърчеше на туфи по главата й, и ярко начервени устни, от чието ъгълче се подаваше цигара.
- Внимавай как ми говориш, Калвин Джеймс Бонър. Не забравяй, че все още мога да те напляскам.
- Първо трябва да ме хванеш.
Той извади цигарата от устата й, угаси я с върха на подметката си и прегърна старицата.
Тя се разсмя хрипливо и го потупа по гърба.
- Луд като дявола и два пъти по-лош. - Тя надникна покрай него и се смръщи срещу доктор Дарлинггьн. - Коя е тази?
- Ани, това е Джейн. - В гласа му се промъкна стоманена нотка. - Съпругата ми. Нали помниш, че ти се обадих и ти казах за нея? Оженихме се миналата сряда.
- Мяза ми на градско чедо. Някога драла ли си катерица, градско девойче?
- Аз... ъъъ... не мога да кажа, че съм.
Възрастната жена изсумтя пренебрежително и отново се обърна към Кал.
- Защо ти отне толкоз дълго да дойдеш да видиш баба си?
- Боях се да не ме ухапеш и трябваше да си направя ваксина против бяс.
Това я накара да избухне в гръмък смях, който завърши с кашлица. Внукът й я прегърна през раменете и я въведе в къщата, като я ругаеше, задето цял живот е пушила.
