Баба му затвори очи и тримата останаха така, смълчани, заслушани в медения глас. Може би се дължеше на мъгливия ден и дълбоката тишина на горите, ала Джейн усети, че започва да се отпуска. Времето си течеше и постепенно нещо в нея сякаш се пробуди. В тази порутена къщурка, сгушена в подножието на планината, тя изпита чувството, че е на път да открие част от себе си, която й бе липсвала досега. Точно тук, в тази стая, която миришеше на бор, мухъл и дим от камината.
- Джейни Бонър, искам да ми обещаеш нещо.
Усещането се разсея, когато за първи път чу да се обръщат
към нея с името на мъжа й, но така и не можа да обясни на старицата, че ще използва моминската си фамилия.
- Джейни Бонър, искам да ми обещаеш, тук и сега, че ще се грижиш за Калвин тъй, както трябва да го прави една жена и че ще поставяш неговото добруване преди своето.
Джейн не искаше да прави нищо такова и трябваше да положи усилие да скрие слисването си.
- Животът е сложен. Трудно е да се даде такова обещание.
- Разбира се, че е трудно - сопна се бабата. - Да не си си мислила, че ще е лесно да бъдеш омъжена за този мъж?
- Не, но..
- Направи, каквото ти казах. Обещай ми, момиче.
Попаднала под прицела на тези пронизващи сини очи, Джейн
усети как волята й се изпарява и откри, че не е в състояние да откаже.
- Обещавам, че ще направя всичко по силите си.
- Да речем, че бива. - Ани отново затвори очи. Музиката продължаваше да изпълва къщурката, съпровождана от поскърцването на стола и хрипливото дишане на старицата. - Калвин, обещай ми, че ще се грижиш за Джейни Бонър, както трябва да го прави един мъж и че ще поставяш нейното добруване преди своето.
- О, Ани, след сума ти години в търсене на правилната жена, наистина ли мислиш, че няма да се грижа за нея, след като най-сетне съм я намерил?
Баба му отвори очи и кимна, без да забележи злобния поглед, който Кал хвърли на Джейн, нито това, че всъщност не беше обещал абсолютно нищо.
- Ако бях накарала майка ти и татко ти да сторят същото, Калвин, нещата за тях може би щяха да бъдат по-лесни, ала тогава не бях достатъчно умна.
- Това няма нищо общо с акъла ти, дърта лицемерке. Толкова си била щастлива, че дъщеря ти е успяла да улови един Бонър, че не ти е пукало за нищо друго.
Ани се нацупи и Джейн забеляза, че аленото червило се бе разтекло по бръчките около устните й.
- Родът Бонър винаги се е смятал за прекалено добър за такива като нас от рода Глайд, ама ние им показахме. Кръвта на Глайд тече силна и чиста във вените и на тримата ми внуци. Или поне у теб и Гейбриъл. Итън открай време си е женчо - повече Бонър, отколкото Глайд.
- Само защото Итън е проповедник, не означава, че е женчо. - Кал се изправи. - Трябва да вървим, но не си мисли, че съм забравил за стъпалото отвън. А сега казвай къде криеш проклетите цигари.
- Там, където няма да ги намериш.
- Така си мислиш ти. - Той се запъти към старомодното писалище до кухненската врата, издърпа най-долното чекмедже и извади цял стек с „Кемъл“. - Смятам да ги конфискувам.
- Просто искаш ти да ги изпушиш. - Тя се надигна от люлеещия се стол с голямо усилие. - Когато Калвин се върне, и ти да дойдеш, Джейни Бонър. Много имаш да учиш какво е да си женена за селянче.
- Тя работи върху много важен проект - каза Кал - и няма да има кой знае колко време за гостувания.
- Вярно ли е?
На Джейн й се стори, че за миг в очите на старата жена проблесна огорчение.
- Ще идвам винаги, когато поискаш.
- Добре.
Съпругът й стисна челюст и Джейн разбра, че го е ядосала.
- А сега вървете. - Ани ги побутна към вратата. - Искам да послушам Хари без всички тез приказки.
Кал отвори вратата и я задържа, за да може жена му да мине. Тъкмо стигнаха до колата, когато гласът на баба му ги спря.
- Джейни Бонър!
Джейн се обърна и видя, че старицата ги гледа през мрежестата врата.
- Не обличай нищо в леглото, дори и през зимата, чуваш ли ме, момиче? Отивай при мъжа си както майка те е родила. Чисто гола. Така няма да хойка.
Джейн не бе в състояние да измисли подходящ отговор, затова просто помаха и се качи в колата.
- Как ли пък не - измърмори Кал, докато се отдалечаваха от къщата. - Бас държа, че и под душа влизаш с дрехите.
- Страшно те дразни това, нали? Че не се съблякох пред теб.
- Списъкът с нещата, които ме нервират у теб, професоре, е толкова дълъг, че не знам откъде да започна. И защо й каза, че ще дойдеш, когато пожелае? Доведох те тук, защото трябваше да го направя, но това е всичко. Няма да прекарваш повече време с нея.
- Вече й казах, че ще се върна. Как предлагаш да се измъкна от обещанието си?
- Ти си геният от двама ни. Сигурен съм, че ще измислиш начин.
7.
Докато се спускаха по планинския склон, Джейн видя от дясната страна на пътя старо автокино. Екранът все още си стоеше, макар да беше повреден, а дълбок коловоз водеше до будка за билети, която някога трябва да е била боядисана в жълто, а сега бе избеляла до цвета на горчица. Над обраслия вход имаше огромен знак с форма на звезда, върху който с белещи се жълти и лилави букви, обградени с изпочупени крушки, пишеше „Гордостта на Каролина“.
