- Онези, които имат невидима линия. В горната част няма никаква корекция, а долната увеличава. Много хора на
С какъвто и неприязнен отговор да се канеше да я обори Кал, той бе прекъснат от един едър пътник, който се мъчеше да се добере до отделенията за икономична класа, помъкнал две солидни чанти ръчен багаж, и удари Бомбардировача по ръката с едната от тях. Джейн го зяпна почти очаровано. Навън беше около минус десет градуса, но той носеше впит потник, вероятно за да покаже мускулите си.
Кал забеляза интереса, който съпругата му проявяваше към облеклото на непознатия, и я изгледа преценяващо.
- Там, откъдето идвам, на тези потници им викаме „биячи на жени“.
Очевидно бе забравил, че насреща му не седи някоя от обичайните куклички. Джейн се усмихна сладко-сладко.
- А пък аз си мислех, че южняшките провинциалисти не удрят сестрите си.
Веждите му се сключиха.
- И представа нямаш какво правят южняшките селяни, професоре, но май скоро ще научиш.
- Ей, извинявай, че ви прекъсвам, Бомбардировач, ама се чудех дали имаш нещо против да ми дадеш един автограф за детето?
Някакъв бизнесмен на средна възраст тикаше химикалка в лицето му, заедно с бележник с логото на фармацевтична компания. Кал не му отказа и не след дълго се появи друг мъж. Молбите за автографи продължиха, докато стюардесата не нареди на всички да заемат местата си. Той беше любезен с почитателите си и учудващо търпелив.
Джейн се възползва от прекъсването, за да се залови със статията, написана от неин бивш колега. Касаеше продуктите на разпада на Хигс бозона, но й бе трудно да се съсредоточи върху нелинейната физика, когато нейният свят бе в такова ужасно състояние. Трябваше да откаже да отиде с него в Салвейшън, ала пресата щеше да я преследва и да хвърли мрачна сянка върху бъдещето на детето й. Не можеше да рискува това да се случи.
За нищо на света нямаше да допусне грозната им история да излезе наяве. Колкото и ужасно да бе, унижението, което щеше да изпита тя, щеше да е несравнимо с онова, което щеше да се стовари върху детето й, докато расте. Беше си обещала, че всичките й решения ще се основават на това какво е най-добро за бебето и затова се бе съгласила да дойде с Кал.
Намести очилата на носа си и отново се зачете. С крайчеца на окото си видя, че Бонър я е зяпнал свирепо и бе доволна, че не притежава телепатични умения - последното, което искаше, бе да може да прочете мислите му.
Всичко у нея беше прекалено строго. Дори косата й. Защо не поотпуснеше това чудо, което носеше на главата си? Цветът й беше страхотен, това поне трябваше да й признае. Бе имал няколко гаджета със същия цвят на косата, но те го бяха придобили с помощта на флакон с боя, докато този на Джейн Дарлингтън можеше да е дело единствено на Господ.
Като се изключеше малкото кичурче коса, изплъзнало се от останалите, за да оформи едно копринено „С“ зад ухото й, тя беше една адски сериозна жена. Стегната прическа и консервативни дрехи. Хубава кожа обаче. Но тези огромни очила хич не му харесваха. Заради тях й личеше всяка една от двайсет и осемте й години.
Все още не можеше да повярва, че се бе оженил за нея. Но нима би могъл да стори нещо друго и да продължи да живее с чиста съвест? Да остави детето си да порасне без баща? Това бе немислимо за човек с неговото възпитание.
Помъчи се да почерпи някаква утеха от мисълта, че беше постъпил правилно, но почувства единствено ярост. Не искаше да бъде женен, по дяволите! За никого. И най-малко за тази задръстена, лъжлива сухарка.
Дни наред си повтаряше, че тя няма да го обвърже повече от някое гадже, с което временно живеят заедно, но всеки път щом зърнеше халката на пръста й, го обземаше мрачно предчувствие. Беше все едно да гледа как часовникът на таблото с резултатите отброява последните дни от кариерата му.
Не мога да си представя да купя кола, без първо да я видя.
Джейн оглеждаше вътрешността на новия тъмнозелен джип „Гранд Чероки“, който ги очакваше на паркинга на летището в Ашвил. Ключът беше прибран в магнитна кутийка, скрита под предния калник.
- Плащам на други да вършат тези неща за мен.
Нехайното отношение към богатството му я подразни.
- Колко помпозно.
- Внимавай какви ги говориш, професоре.
- Означава „мъдро“ - излъга тя. - Може да се опиташ да я използваш, когато говориш с някого, от когото наистина се възхищаваш. Кажи му, че го смяташ за помпозен и ще го накараш цял ден да се чувства на седмото небе.
- Благодаря за предложението. Може би ще се възползвам следващия път, когато ме дават по телевизията.
Тя го изгледа подозрително, но не откри и следа от недоверие в изражението му. Изведнъж си даде сметка, че последните дни я бяха превърнали в истинска кучка.
