Джейн отиде в трапезарията, където два кристални полилея висяха над маса, на която можеха да седнат поне двайсет души. Ала най-потискащ от стаите на този етаж бе кабинетът, в който имаше готически сводове, плътни завеси от маслиненозелено кадифе и масивни тъмни мебели, включително и внушително писалище и стол, който изглеждаше така, сякаш спокойно можеше да е принадлежал на крал Хенри VIII.
Джейн се върна във фоайето тъкмо когато Кал внасяше стиковете си за голф. Докато той ги подпираше на фонтана, тя вдигна поглед към втория етаж, опасан от балкон, по-пищно украсен дори от онзи, който видя отвън.
- Боя се да отида да разгледам горния етаж.
Той се изправи и я изгледа студено.
- Не ти ли харесва? Как само ме заболя! Селяндури като мен цял живот си мечтаят един ден да притежават подобно красиво място.
Потискайки с усилие потръпването си, Джейн се обърна и се качи на втория етаж, където не бе особено изненадана да открие още гирлянди, пискюли, кадифе и позлата. Отвори вратата в единия край и се озова в основната спалня, която се оказа същински кошмар в червено, черно и златно. И тук имаше кристален полилей, както и огромно легло върху подиум, над което бе надвиснал балдахин от червен брокат, украсен със златночерни пискюли. Нещо привлече вниманието й и когато се приближи, забеляза, че под балдахина има огромно огледало. Тя отстъпи бързо назад и осъзна, че Кал бе влязъл след нея.
Той отиде до леглото и надникна под балдахина, за да види какво я беше заинтригувало.
- Я виж ти! Винаги съм искал такова. Тази къща е още по-страхотна, отколкото си мислех.
- Ужасна е. Истински паметник на алчността.
- Мен пък хич не ме притеснява. Не аз съм този, който ошушка богобоязливите.
Ограничеността му я влудяваше.
- Само си помисли за всички онези хора, които са му изпращали пари, с мъка отделени от бюджета им за храна и от социалните им помощи. Чудя се колко ли деца са останали недохранени заради това огледало.
- Поне две дузини.
Тя го стрелна с поглед, за да провери дали се шегува, но той бе отишъл да разгледа пищно украсения махагонов шкаф, в който имаше електронно оборудване.
- Не мога да повярвам колко си коравосърдечен.
Всъщност, изобщо не знаеше защо се опитва да накара някой толкова себичен и интелектуално ограничен да надскочи възможностите си.
- По-добре не казвай това пред кредиторите на Дуейн. Доста от тях най-сетне ще си получат парите, защото аз купих това място. - Кал издърпа едно чекмедже. - Определено си е падал по порното. Тук трябва да има няколко дузини филми.
- Страхотно.
- Гледала ли си „Парти без бельо“?
- Това беше! - Джейн отиде до шкафа, бръкна в чекмеджето и грабна колкото касети можа. Купчината беше толкова голяма, че трябваше да я подпре с брадичка и се отправи към вратата в търсене на кошче за боклук. - От днес нататък в тази къща няма да има нищо, забранено за деца.
- Точно така! - извика той подире й. - За теб сексът служи единствено за забременяване.
Сякаш я изритаха в стомаха. Спря на най-горното стъпало и се обърна към него.
Той я гледаше яростно с пронизващите си очи, сложил ръце иа хълбоците си и вирнал брадичка, и Джейн изобщо не би се учудила, ако й предложеше да излязат навън и да решат въпроса с юмруци. За пореден път си даде сметка колко е безсилна да се оправя с този мъж. Със сигурност трябваше да има по-добър начин от заяждането.
- Така ли искаш да прекараме следващите три месеца? - тихо иопита тя. - Като непрекъснато се нападаме един друг?
- Защо не?
- И двамата ще бъдем нещастни. Моля те! Нека сключим примирие.
- Искаш мир?
- Да. Нека престанем с обидите и заяжданията и опитаме да се разбираме.
- Забравй, професоре. - Той я изгледа продължително, а после се приближи, бавно и заплашително. - Ти си тази, която постави началото на малката ни мръсна война и сега ще си носиш последствията.
Мина покрай нея и пое надолу по стълбите.
Джейн остана на мястото си, с пулсиращи слепоочия, докато той излизаше навън. Миг по-късно чу как джипът потегли. Ужасно потисната, тя се завлече в кухнята и изхвърли видеокасетите в кофата за боклук.
Неизменният за семейство Сноупс кристален полилей висеше над шкафове и уреди, издържани в черен гранит, от който мястото приличаше на крипта. Ефектът се подсилваше допълнително от черния мраморен под. Кътчето, отделено за закуска, имаше очарователен еркерен прозорец, от който се разкриваше прекрасен изглед. За съжаление, красивата гледка се конфронтираше с вградена пейка, тапицирана с кървавочервено кадифе, и тапети с десен от металически червени рози, разлистили се толкова широко, сякаш всеки миг щяха да увехнат. Цялото място бе като декорирано от Дракула, но поне изгледът беше приятен и Джейн реши да се настани тук, докато се посъвземе и събере сили.
