През следващите няколко часа прибра хранителните продукти, които им бяха доставили, проведе телефонни разговори, за да уреди разни недовършени неща в Чикаго, написа набързо съобщение на Каролайн и мисли сериозно. С наближаването на вечерта тишината в къщата стана плътна и потискаща. Тъй като за последен път беше яла съвсем рано сутринта, се зае да си приготви нещичко за хапване от слабо заредения килер.
Стоките, които им бяха доставили, включваха многобройни кутии със зърнена закуска „Лъки Чармс“, шоколадови кексчета, пълни с крем, бял хляб и пушена наденица. Това беше или идеята на някой селяндур за изискана кухня, или мечтаната диета на деветгодишно дете, но и в двата случая изобщо не беше по вкуса й. Тя предпочиташе храната си прясна и възможно най-близо до естественото й състояние. Спирайки се на печен сандвич със сирене, направен от подобен на стиропор хляб и гумени парчета от изкуствено сирене, тя се настани на червената пейка, за да хапне.
Докато приключи, събитията от деня най-сетне си казаха думата и искаше единствено да се пъхне в леглото, за да се наспи, ала куфарите й не бяха във фоайето. Кал явно ги бе прибрал, докато тя разглеждаше къщата. За миг си припомни ужасната спалня и се зачуди дали не се очаква да я дели е него, но нача-са прогони тази мисъл. Той избягваше и най-беглия физически контакт с нея, затова нямаше защо да се бои, че би могъл да прояви сексуална агресия.
Тази мисъл трябваше да я успокои, но не го стори. У него имаше нещо толкова неудържимо мъжко, че тя неволно се чувстваше застрашена. Можеше само да се надява, че превъзхождащият й интелект ще надделее над физическата му сила.
Цветните светлини на шадравана във фоайето хвърляха гротескни сенки по стените, докато Джейн се качваше по стълбите, за да си хареса място за сън. Потръпна и се отправи към вратата в дъното на коридора. Избра я единствено, защото беше най-отдалечената стая от главната спалня.
Пред погледа й се разкри очарователна детска стая, която я изненада. Бе украсена простичко с бяло-сини тапети и в нея имаше удобен люлеещ се стол, бял емайлиран скрин и детско кошче в същия цвят. Над него висеше бродирана молитва, поставена в обикновена рамка, и Джейн си даде сметка, че това е единственият религиозен предмет, който бе видяла в къщата. Някой бе проектирал тази стая за малко момченце с любов и тя не мислеше, че е бил Дуейн Сноупс.
Отпусна се в дървения люлеещ се стол до един прозорец с дрьпнати настрани завеси и се замисли за собственото си дете. Как би могло да порасне силно и щастливо, когато двамата му родители непрекъснато воюват? Спомни си обещанието, което бе дала на Ани Глайд - да поставя добруването на Кал пред своето - и се зачуди как беше допуснала старицата да я накара да се съгласи на нещо толкова невъзможно. А най-голямата ирония бе, че в замяна той не обеща абсолютно нищо.
Защо не беше проявила по-голяма хитрост и не избегна искането на баба му така, както го бе сторил Бонър? Все пак, с оглед на изречените брачни клетви, какво беше един нарушен обет в повече?
Джейн отпусна глава на облегалката на стола и се опита да измисли начин да постигне мир с него. Трябваше да го стори не заради обещанието, което даде на Ани, а защото така щеше да бъде най-добре за бебето.
Малко след полунощ Кал се затвори в кабинета, за да се обади на Брайън Делгадо. Докато чакаше адвоката си да вдигне телефона, погледът му обхождаше с отвращение готическото обзавеждане на стаята, включително и главите на убит дивеч, окачени по стените. Самият той предпочиташе бруталния спорт, който практикуваше, да го изправя срещу здрави мъже, а не срещу животни и реши да се отърве от ловните трофеи възможно най-скоро.
Когато Брайън вдигна, футболистът изобщо не беше в настроение за празни приказки, затова пристъпи направо към въпроса.
- Какво откри?
- Все още нищо. Доктор Дарлингтън явно няма никакви срамни тайни... Прав беше за това... Може би защото личният й живот е почти несъществуващ.
- Какво прави в свободното си време?
- Работи. Това очевидно е животът й.
- Някакви петна в професионалната й история?
- Проблеми с шефа й в лабораториите „Прийз“, но приличат повече на професионална завист от негова страна. Висшите ешелони на физиката на елементарните частици очевидно все още са запазени предимно за мъже, особено сред по-старите учени.
Бонър се намръщи.
- Надявах се досега вече да разполагаш с нещо.
- Кал, знам, че искаш да го свърша „за вчера“, но ще ми отнеме известно време, освен ако не желаеш да привлечем излишно внимание.
Куотърбекът прокара пръсти през косата си.
- Имаш право. Работи бавно, ако трябва, но го направи. Упълномощавам те да действаш, както си прецениш. Но не оставяй това на заден план.
- Разбрано.
Поговориха още няколко минути, обсъждайки условията, които му предлагаха, за да поднови договора си с една верига за бързо хранене, както и офертата за реклама на един производител на спортни дрехи. Кал тъкмо се канеше да затвори, когато му хрумна нещо.
