- Заради теб изгубих душевното си спокойствие и цял куп пари. Мен ако питаш, това означава, че си ми длъжница, и то как. Може би просто искам да си ми подръка, когато реша, че е време да ми платиш. •
Сексуалната заплаха не можеше да бъде сбъркана и Джейн би трябвало да бъде бясна... както и уплашена... но вместо това, през тялото й премина странна тръпка, сякаш нервните й окончания бяха получили токов удар. Тази реакция й се стори толкова смущаваща, че понечи да се отдръпне от него, при което се блъсна в касата на вратата.
Той вдигна ръка и я сложи върху рамката на вратата, точно до главата й. Кракът му се докосна до нейния и тя усети как всичките й сетива се напрегнаха. Видя вдлъбнатините под скулите му и черния ореол, който обрамчваше ирисите на бледосивите му очи. Долови далечния аромат на прах за пране, носещ се от пуловера му, и още нещо, което не би трябвало да притежава мирис, ала имаше - миризмата на опасност.
Гласът му бе снижен до дрезгав шепот.
- Първият път, когато те съблека гола, Роузбъд, ще бъде посред бял ден, защото не искам да пропусна абсолютно нищо.
Дланите й овлажняха и вътре в нея се надигна нещо ужасяващо необуздано. Обзе я самоубийственото желание да свали копринената блуза през главата си, да разкопчае панталона си, да се съблече чисто гола за него, тук, насред коридора в къщата на онзи грешник. Искаше да отвърне на воинското му предизвикателство със свое собствено, така древно и могъщо, като това на първата жена.
Той се раздвижи. Почти незабележимо. Едва доловимо преместване на тежестта на тялото му, но то бе достатъчно, за да сложи ред в хаоса на мислите й. Тя беше физичка на средна възраст, чийто единствен любовник бе носил чорапи в леглото. Какъв противник би могла да бъде на този обигран сексуален воин, който сякаш бе избрал секса за оръжие, с което да я подчини?
Дълбоко разтърсена и също толкова твърдо решена да не му позволи да се възползва от слабостта й, Джейн вдигна очи и срещна погледа му.
- Постъпи, както смяташ, че е редно, Кал. Аз ще сторя същото.
Дали си въобразяваше, или за миг по лицето му наистина
пробяга изненада? Без да е сигурна, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
О/а другата сутрин се събуди от лъчите на слънцето,
Джейн погледна неспокойно към вратата, водеща към глав-ната баня, която свързваше стаята й с тази на съпруга й. Смът-но си спомняше, че по-рано беше чула шум от пускане на душ и можеше единствено да се надява, че той вече бе излязъл от къщата. Предишната нощ бе сложила собствените си тоалетни принадлежности в една по-малка баня надолу по коридора.
Докато приключи с обличането и разопаковането на багажа си и слезе в кухнята, джипът вече го нямаше. Върху кухненския плот откри бележка от Кал с номера на бакалията, която правеше доставки по домовете, и инструкции да поръча каквото поиска. Изяде една препечена филийка, а после се обади на магазина, изреждайки цял списък с неща, по-приемливи за вкусовите й рецептори, отколкото шоколадови кексчета с крем.
Малко след пристигането на хранителните продукти се появи и друг доставчик - с компютърното й оборудване. Тя му каза да го отнесе в стаята й и прекара следващите няколко часа в подреждане на работно място върху една маса, която премести до прозореца, за да може да вижда планините, когато се сетеше да вдигне поглед от компютъра. Остатъкът от деня посвети на работа, която прекъсна само колкото да се поразходи навън. Земите наоколо почти компенсираха вътрешността на къщата. Засенчени от заобикалящите ги планини, те бяха позанемарени, пък и беше твърде рано, за да има нещо разцъфнало, но на Джейн й харесваше усамотеното им и леко изоставено излъчване. Една пътека се изкачваше по склона на най-близката планина и тя тръгна по нея, но само след десет минути усети, че се задъхва от височината. Обърна се и пое обратно, заричайки се всеки ден да стига малко по-далеч от предишния, докато не се изкачи чак до клисурата на върха.
Когато дойде време да си ляга, все още не беше видяла Кал, а когато се събуди на другата сутрин, той отново беше излязъл. В късния следобед обаче го видя да влиза във фоайето, тъкмо когато тя слизаше от горния етаж.
Бонър й отправи познатия й презрителен поглед, сякаш бе видял отвратително насекомо да изпълзява изпод някой камък.
- Докато къщата е била на пазара, брокерката от агенцията за недвижими имоти е наела няколко жени да я почистват. Каза, че се справяли добре, така че реших да ги задържа. От утре ще идват два пъти седмично.
- Добре.
- Не говорят много английски, но явно си знаят работата. Гледай да не им се пречкаш.
