Освен това Кал го уважаваше. Брат му бе прекарал един разюздан период в живота си - докато беше в колежа и малко след това. Пиеше твърде много и спеше с прекалено много жени, но когато откри призванието си, реши да живее така, както проповядваше.
- Да посещавам болните е част от работата ми - каза Итън. -Защо просто не се отбия за малко при новата ти съпруга?
- Няма да й хареса. Нали ги знаеш жените? Иска да бъде докарана както си му е редът, преди да се запознае със семейството, за да направи добро първо впечатление.
- И кога ще е това според теб? Сега, когато мама и татко се прибраха, и двамата нямат търпение. А пък Ани все ги дразни, защото тя я е виждала, а ние не сме.
- Върнах се от ски ваканцията преди три дена.
- Е, както ви казах, когато дойдох на вечеря снощи, Джейн се разболя точно преди да се приберете. Проклетият му грип. След няколко дни би трябвало да се почувства по-добре... най-късно следващата седмица... и тогава ще я доведа у дома. Но не очаквайте да я виждате често. Страшно държи на работата си и точно сега не може да се откъсва от компютъра за дълго.
Итън беше само на трийсет, но очите, които изгледаха Кал, бяха мъдри като на старец.
- Ако имаш нужда да поговориш с някого, Кей-мен, аз съм насреща.
- Няма за какво да говоря, напразно всички в това семейство се опитват да си врат носа в личните ми работи.
- Без Гейб.
- Така е. Не и Гейб. - Кал мушна ръце в задните джобове на дънките си. - Ще ми се да не бе така.
И двамата се умълчаха, погълнати от мисли за душевно ранения им среден брат. Той беше в Мексико, мъчейки се да избяга от самия себе си.
- Ще ми се да се върне у дома - отбеляза Итън.
- Напусна Салвейшън преди година. За него тук вече не е „у дома“.
- Предполагам, че никое място не е дом без Чери и Джейми.
Гласът на Итън пресипна и Кал извърна поглед. Търсейки начин да разсее внезапното униние в стаята, започна да събира вещите, изсипали се от чантата на Джейн. Къде беше тя? През последните две седмици си бе заповядал да се държи настрана и да остави гнева му да поутихне.
Освен това искаше жена му да почувства изолацията и да разбере, че той държи ключа за затвора й. За съжаление, не беше забелязал това да има някакъв ефект върху нея.
Итън се приближи, за да помогне.
- Ако съпругата ти е толкова зле, може би трябва да отиде в болница.
- Не. - Кал посегна Лм малък калкулатор и химикалка, за да не се налага да поглежда брат си. - Попрекали с работата, но като си почине малко, ще се почувства по-добре.
- Определено не прилича на обикновените празноглавки, с които излизаш.
- Откъде знаеш как изглежда? - Кал вдигна глава и видя, че Итън изучава снимката на шофьорската книжка, изпаднала от портфейла й. - Никога не съм излизал с глупачки.
- Е, не бяха и атомни физички. - По-младият мъж се засмя. -А тази всъщност е. Най-буквално. Още не мога да повярвам, че се ожени за физичка. Доколкото си спомням, единствената причина да избуташ физиката в гимназията беше, че ти преподаваше треньорът Гил.
- Това е шибана лъжа. Завърших с А23.
- А заслужаваше С.
- С минус.
Итън се ухили и размаха шофьорската книжка.
- Нямам търпение да кажа на татко, че печеля баса.
- Кой бас?
- За възрастта на жената, за която ще се ожениш. Той каза, че ще трябва да планираме сватбата около церемониите й в скаутската организация, а аз твърдях, че ще се вразумиш. Вярвах в теб, братко, и ето че се оказах прав.
Кал се подразни. Би предпочел семейството му да не научи, че Джейн е на двайсет и осем, но след като Итън беше видял датата й на раждане върху шофьорската книжка, нямаше как да го отрече.
- Не изглежда и с ден по-стара от двайсет и пет.
- Не знам защо си толкова докачлив. Няма нищо лошо в това да се ожениш за някого на твоята възраст.
- Тя не е точно на моята възраст.
- Две години по-млада. Не е кой знае каква разлика.
- Две години? Какви ги дрънкаш, по дяволите? - Кал издърпа шофьорската книжка от ръката на брат си. - Не е две години по-млада от мен! Тя...
- О! - Итън отстъпи назад. - Май е по-добре да си вървя.
Бомбардировача беше прекалено слисан от онова, което пишеше в шофьорската книжка, за да забележи развеселените нотки в гласа на брат си, нито пък да чуе шума от затварянето на входната врата след няколко секунди. Не бе в състояние да асимилира нищо друго, освен датата върху документа в ръката си.
Потърка ламинираната повърхност с палец. Може би беше просто някакво петно, заради което годината й на раждане изглеждаше така. Или пък беше печатна грешка. В проклетата служба, където издаваха документи за управление на моторни превозни средства, нищо не можеха да свършат като хората.
Ала всъщност знаеше, че не е печатна грешка. Тези мрачни, осъждащи цифри не можеха да бъдат сбъркани. Жена му беше на трийсет и четири години, а той току-що бе изигран както никога не му се беше случвало на футболния терен.
Калвин скоро ще дойде да те прибере - каза Ани Глайд.
