Нуждаеше се от нещо, което да отвлече вниманието й, затова свали препълненото кошче на долния етаж и го изпразни в гаража. След това се загледа в луната през еркерния прозорец в кухнята и усети, че си мисли за учените от древността - Птолемей, Коперник, Галилей, които се бяха опитвали да разгадаят мистериите на вселената само с помощта на най-примитивни уреди. Дори Нютон не би могъл да си представи инструментите, които тя използваше - от мощния компютър на бюрото й до огромните световни ускорители на частици.
Подскочи стреснато, когато вратата зад нея се отвори и Кал влезе от гаража. Докато той прекосяваше кухнята, Джейн си помисли, че никога не бе виждала някой, който да се чувства така удобно в тялото си. Носеше дънки, виненочервена памучна блуза и черно шушляково яке. Миниатюрни усещания като убождания от иглички плъзнаха по тялото й.
- Предположих, че вече си в леглото - каза Бонър и Джейн се зачуди дали си бе въобразила, че долавя дрезгави нотки в гласа му.
- Мечтаеш си за всички онези картофи, които посади?
Тя се усмихна.
- Всъщност си мислех за Нютон. Исак - добави след миг.
- Чувал съм името - сухо каза той. Якето му се повдигна, когато пъхна ръце в джобовете на дънките си. - Мислех, че вие, съвременните физици, напълно сте забравили добрия стар Исак в любовта си към Големия мозък.
Да чуе Айнщайн да бъде наречен така, я развесели.
- Вярвай ми, Големият мозък е хранел огромно уважение към своя предшественик. Просто не е искал нютоновите закони да ограничават мисленето му.
- Все още смятам, че това си е липса на респект. Исак е свършил толкова много работа, а после се появява Албърт и разваля всичко.
Джейн отново се усмихна.
- Най-добрите учени винаги са били бунтовници. Слава богу, че вече не ни екзекутират заради теориите ни.
Кал преметна якето си върху един от столовете до плота.
- Как върви търсенето на топ кварка?
- Открихме го през 1995 г. И откъде знаеш над какво работя?
Той сви рамене.
- Интересувам се от много неща.
- Изучавам
- Е, колко топ кварка могат да се поберат на върха на една игла?
- Повече, отколкото си в състояние да си представиш.
Джейн все още беше изненадана, че съпругът й знае каквото и да било за изследванията й.
- Питам те за работата ти, професоре. Уверявам те, че мога да схвана в общи линии, дори и да не разбера най-малките подробности.
За пореден път тя бе допуснала да забрави, че е умен. Което не беше никак трудно, когато виждаше мускулестото му тяло на спортист пред себе си. Заповяда на мислите си да спрат, преди да са стигнали още по-далеч в
- Какво знаеш за кварките?
- Не много, Че са основните елементарни частици, от които е изградена цялата материя. Има... колко... шест вида кварки?
Повечето хора не знаеха и толкова. Джейн кимна.
- Горни, долни, странни, чаровни, дънни и топ кварки. Имената им са взети от една песен в „Бдение над Финеган“ на Джеймс Джойс.
- Виждаш ли, това е един от проблемите ви на вас, учените. Ако вземахте имената си от книгите на Том Кланси - книги, които се четат - обикновените хора щяха да разбират малко по-добре какво правите.
Тя се засмя.
- Обещавам, че ако открия нещо важно, ще го нарека „Червения октомври“.
- И добре ще направиш.
Кал преметна крак над един стол и я загледа очаквателно. Джейн си даде сметка, че я чака да му разкаже още за работата си.
Отиде до плота и подпря ръка върху гранитната повърхност.
- Онова, което знаем за топ кварка, е доста учудващо. Например, той е четирийсет пъти по-тежък от долния кварк, но не сме сигурни защо. Колкото повече научаваме за характеристиките на топ кварка, толкова повече се доближаваме до това да извадим наяве пукнатините в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Разбира се, онова, към което се стремим в крайна сметка, е окончателната теория, която ще ни отведе до една нова физика.
- Теорията на всичко?
- Името е шеговито. По-точното наименование е Теория на великото обединение, но да, може да се нарече и Теория на всичко. Някои от нас смятат, че топ кваркът ще разкрие една малка част от нея.
- И ти искаш да бъдеш нещо като Айнщайн за тази нова физика?
Джейн се залови да изтрие с върха на пръста си едно петънце от гранитната повърхност.
- Из целия свят има брилянтни физици, които вършат същата работа.
- Но ти не се боиш от никого от тях, нали?
Тя се усмихна широко.
- Ни най-малко.
Той се засмя.
- Късмет, професоре. Надявам се да успееш.
- Благодаря ти.
Джейн го зачака да смени темата, защото повечето хора много бързо придобиваха празен поглед, когато им заговореше за работата си. Вместо това Бонър стана, взе пакет с чипс от килера и като се настани на червената пейка в кътчето за закуска, я заразпитва за начина на действие на суперколайдерите.
Много скоро тя вече седеше насреща му, хрускаше чипс и му обясняваше за колайдера Теватрон във „Фермилаб“, както и за новия колайдер, който Европейският център за ядрени изследвания строеше в Женева, Швейцария. Обясненията й предизвикаха нови въпроси.
