Също като баща му, жената, която се появи на прага, изглеждаше прекалено млада, за да има трийсет и шест годишен син, както и прекалено изискана, за да е дъщеря на Ани Глайд. Красива, добре поддържана и елегантна, тя бе оформила светлокестенявата си коса в къса, модерна прическа, която се извиваше зад ушите й и подчертаваше ясносините й очи. Вероятно имаше тук-таме сиви кичури, но ги бе прикрила с боя в естествен цвят. Високата й фигура беше подчертана от тесен черен панталон и широко сако от мек вълнен плат с цвят на грозде, на чийто ревер имаше абстрактна сребърна брошка. В сравнение с нея Джейн се почувства като някое бездомно просяче с изцапаното си лице и разпиляната коса, в която имаше листа.
- Ти сигурно си Джейн. - Жената пристъпи напред, протегнала едната си ръка. - Аз съм Лин Бонър. - Поздравът й беше топъл, но когато пое дланта й, снаха й изпита усещането за дълбока резервираност. - Надявам се, че се чувстваш по-добре. Кал каза, че си болна.
- Добре съм, благодаря.
- На трийсет и четири е - обяви Джим от мястото си до кухненския плот.
Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.
- Очарована съм.
Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.
- Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.
Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.
- Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.
Джим кръстоса глезени.
- О, Амбър, след каю Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?
- Не, мисля, че не съм.
- Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова - хладно каза Лин. - Вече никой не яде пача.
- Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.
Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.
- Откога наричаш мама Амбър?
- Това й е името - отвърна Джим.
- Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.
- Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?
Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.
- Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?
- Не, благодаря.
- Пачата е част от наследството на семейство Глайд. - Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. - Нали не си го забравила, Амбър?
Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:
- Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.
Лин се усмихна малко сковано.
- Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона - именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.
- И аз я харесвам. - Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.
Не само че подмолните течения на напрежението между родителите на Бомбардировача я караха да се чувства неудобно, но и напоследък стомахът й не беше особено предсказуем и никак не й се искаше да рискува с разговори за очни ябълки и свински глави.
- Кал ни каза, че си физичка - рече Лин. - Истински съм впечатлена.
Джим се изправи от стола.
- Жена ми не завърши гимназия, така че понякога се смущава в присъствието на високообразовани хора.
Лин изобщо не изглеждаше смутена и Джейн почувства, че Джим Бонър започва да й става неприятен с далеч не толкова деликатните си подигравки. Съпругата му може и да бе готова да пренебрегне държанието му, но не и тя.
- Няма абсолютно никаква причина за смущение - заяви тя с равен глас. - Някои от най-големите глупаци, които познавам, са с висше образование. Но защо ли ви го казвам, доктор Бонър? Сигурна съм, че и сам сте го виждали.
