В онова, което искаше от нея, имаше усещане за справедливост, която бе почти плашеща в своето съвършенство. Това, което му бе причинила, беше неморално, затова месеци наред се измъчваше от чувство на вина. А ето че сега имаше възможност да изкупи греховете си. С нищо не бе заслужила място в семейството му. И наистина му беше длъжница.
Той си играеше с ключовете върху плота и Джейн си даде сметка, че се чувства неловко. Странно бе да го види без обичайната му самоувереност и й трябваше миг, преди да разбере. Боеше се, че тя няма да изпълни това, което искаше от нея, и се чудеше как да я убеди.
- Може и да си забелязала, че в момента между родителите ми има напрежение. Не бе така преди смъртта на Чери и Джейми.
- Знам, че са се оженили като тийнейджъри, но са дори по-млади, отколкото очаквах.
- Било е подаръкът на баща ми за завършване на гимназията. Мама е била на петнайсет, когато е забременяла. На шестнайсет ме е родила.
-О!
- Изхвърлили я от училище, но Ани ни е казвала, че стояла под стадиона по време на церемонията по завършването му, облечена в най-хубавата си рокля, въпреки че никой не можел да я види. Само и само да чуе прощалното му слово по случай завършването25.
Джейн се замисли за трийсетгодишната несправедливост. Амбър Лин Глайд, бедното планинско момиче, било изгонено от училище, защото забременяло, докато богатото момче, заради което е изпаднала в това състояние, стояло на подиума, обсипвано с овациите на общността.
- Знам какво си мислиш - каза Кал. - Но и на него не му се разминало без нищо. Изобщо не му е било лесно. Никой не очаквал да се ожени за нея, но той го сторил и трябвало да издържа семейство, докато следвал медицина.
- С помощта на родителите си, обзалагам се.
- Не и в началото. Мразели майка ми и заявили, че ако се ожени за нея, няма да му дадат и цент. Удържали на думата си в продължение на около година, но после се появил Гейб и те най-сетне започнали да плащат за образованието му.
- Родителите ти сякаш имаха някакъв проблем.
Кал начаса зае отбранителна позиция. Джейн разбра, че беше едно той да говори за неприятностите им, а съвсем друго - да го прави тя.
- Просто са разстроени, това е всичко. Никога не са демонстрирали чувствата си, но с брака им всичко е наред, ако за това намекваш.
- Нищо не намеквам.
Той грабна ключовете от плота и се отправи към вратата, отвеждаща в гаража, но Джейн го спря.
- Кал, ще направя каквото поискаш - ще се държа с родителите ти възможно най-отвратително... но не и с Ани. Тя така или иначе почти се досети за истината.
Изпитваше привързаност към старицата и искаше да има поне един приятел. В противен случай щеше да полудее.
Съпругът й се обърна и я изгледа.
Тя изпъна рамене и повдигна глава.
- Това мога да ти предложа. Ти решаваш.
Той кимна бавно.
- Приемам.
10.
Джейн простена, когато се изправи, за да изключи компютъра, а после се съблече, приготвяйки се за лягане. През последните три дни прекарваше сутрините си като помагаше на Ани да насади градината си и всички мускули я боляха.
Усмихвайки се, тя сгъна дънките и ги прибра в дрешника, а после извади нощницата си. Обикновено направо настръхваше в присъствието на тиранични хора, но страшно й харесваше бабката да я командори.
Тя строяваше и Кал. В сряда сутринта той настоя да я откара. Когато пристигнаха, баба му посочи стъпалото пред верандата и предложи да престане да наема други хора да свършат онова, за което би трябвало да се погрижи сам. Бонър се залови за работа, мърморейки сърдито, ала не след дълго Джейн го чу да си подсвирква. Поправи стъпалото, а после свърши и други належащи работи по къщата. Днес пък купи боя от железарията и се зае да сваля стария слой от фасадата на къщата.
Тя нахлузи сивата нощница с къси ръкави и апликация на Гуфи26 върху джобчето. Утре щеше да вечеря с родителите на
Кал. Той не спомена обещанието й да ги отчужди от себе си, но тя знаеше, че не е забравил.
Беше едва единайсет и въпреки че бе уморена, Джейн се чувстваше прекалено неспокойна, за да си легне. Залови се да подреди работното си кътче и отново се улови, че се чуди къде ли ходи съпругът й вечер. Подозираше, че се вижда с други жени и си спомни забележката на Амбър Лин за „Планинаря“. Днес бе попитала Ани и научи, че е някакъв частен клуб. Дали там се срещаше с мадамите си?
Въпреки че бракът им не беше истински, мисълта за това я нарани. Не искаше той да спи с никоя друга, освен с нея!
Ръцете й замръзнаха върху купчината листове, които подреждаше. Какви ги мислеше? Сексът само още повече би усложнил една достатъчно оплетена ситуация. Ала още докато си го казваше, мислите й се върнаха на начина, по който той изглеждаше днес, докато сваляше старата боя от къщата на Ани, гол до кръста и покачен на една стълба. Гледката как мускулите му се напрягат при всяко движение така я бе влудила, че накрая му метна ризата и му изнесе строга лекция за дупката в озоновия слой и рака на кожата.
Похот. Ето с какво си имаше работа. Чиста и неподправена похот. И нямаше намерение да го допусне.
