Бебето е мое полностью

- Благодаря. - Джейн не се сдържа и се усмихна в отговор. -И на мен ми е приятно с теб.

- Но сигурно няма да си навита на афера, нали? Така де, та ти си омъжена само от няколко седмици.

- Да, не бива да забравяме този незначителен факт. - Знаеше, че това не би трябвало да й доставя удоволствие, но миналата нощ самочувствието й бе пострадало сериозно, а Кевин Тъкър беше толкова сладък. Все пак, вече имаше предостатъчно грехове на съвестта си и без да напомпва егото си за сметка на неговото. - На колко си години?

- Двайсет и пет.

- А аз съм на трийсет и четири. Девет години по-възрастна от теб.

- Не мога да повярвам. Ти си почти на годините на Бомбардировача.

- Боя се, че е така.

- Не ми пука. - Устните му се свиха, образувайки тънка, упорита линия. - Него може и да го е грижа за такива неща като възраст, но за мен те не значат нищо. Работата е там, че... - Той изглеждаше някак огорчен. - Колкото и да го ненавиждам, имам си неписано правило да не се забърквам с омъжени жени.

- Браво!

- Това ти харесва?

- Говори добре за теб.

- Е, предполагам, че е така. - На Кевин, изглежда, му стана приятно и като се пресегна през масата, улови ръката й. - Обещай ми нещо, Джейн. Ако някога двамата с Бомбардировача се разделите, непременно ми се обади.

- О, Кевин, наистина не смятам, че...

- Ама че мила картинка!

Дълбок, войнствен глас я прекъсна и я накара да вдигне рязко г лава, тъкмо навреме, за да види как Калвин Джеймс Бонър се носи към тях с вид на вулкан, който всеки миг ще изригне. Джейн почти очакваше от ноздрите му да излезе дим и се опита да издърпа ръката си от тази на Кевин, но той, естествено, я стисна още по-здраво. Би трябвало да се досети, че за нищо на света не би пропуснал такава златна възможност да вбеси съпруга й.

- Здрасти, старче. С малката ти женичка тъкмо си бъбрехме. Вземи си стол и се присъедини към нас.

Без да му обръща внимание, Кал впери в нея такъв взривоопасен поглед, че би могъл да помете половин Северна Каролина.

- Да вървим.

- Все още не съм приключила с обяда си. - Тя махна към наполовина изядената салата.

- О, приключила си и още как.

Издърпа салатата изпод носа й и изсипа каквото беше останало в чинията на Тъкър.

Очите й се разшириха. Заблуждаваше ли се или наистина бе свидетел на забележителен пристъп на ревност? Духът й се повдигна още малко, макар че в същото време се опитваше да реши как да се справи със ситуацията. Дали трябваше да направи сцена на обществено място, или насаме?

Кевин й спести необходимостта да вземе решение, като скочи на крака.

- Кучи син!

Един юмрук се стрелна във въздуха и в следващия миг хлапакът бе проснат на пода. Джейн изсъска уплашено и като скочи на крака, се втурна към него.

- Кевин, добре ли си? - След това вдигна свиреп поглед към съпруга си. - Кретен!

- Ама че женчо. Едва го докоснах.

От устата на Тъкър изригна цветиста ругатня и докато той се изправяше, Джейн си напомни, че си има работа с две пораснали деца, и двете - избухливи и свикнали да действат, а не да говорят.

- Престанете веднага! - възкликна тя и също се изправи. -Това трябва да спре още сега.

- Искаш ли да го уредим отвън? - подхвърли Кал на Кевин с ехидна усмивка.

- Не! И тук мога да ти сритам задника.

Тъкър го блъсна в гърдите и той политна назад, но не падна.

Ръцете на Джейн се вдигнаха към бузите й. Те се канеха да започнат побой насред бара и едно от нещата, заради които се биеха, беше тя! Потискайки тази привлекателна мисъл, тя си напомни, че ненавижда насилието и че трябва да сложи край на случващото се.

- Никой няма да сритва ничий задник!

Използва най-строгия си глас, онзи, до който от време на време прибягваше с по-буйните си третокласници. Ала тези момчета не й обърнаха никакво внимание. Вместо това Кал запрати Кевин в един от столовете край бара, а после Тъкър го притисна към стената. Една от рамките с корица на „Спортс Илюстрейтид“, върху която имаше снимка на Бомбардировача, свалящ футболния си шлем, се откачи и тупна шумно на пода.

Джейн знаеше, че не може да ги надвие със сила, затова използва друга тактика. Посегна зад бара, сграбчи един от маркучите там и натисна спусъка. Шурна или обикновена вода, или сода, но каквото и да беше, докато стигне до целта си, то беше изгубило твърде много от силата си, за да има какъвто и да било ефект.

Тя се обърна към зяпачите, които бяха наставали от масите, за да виждат по-добре и се примоли на няколко мъже:

- Няма ли да направите нещо? Спрете ги!

Не й обърнаха никакво внимание.

За миг обмисли идеята да ги остави да се изпопребият, щом така искат, но те бяха прекалено силни, а тя просто не можеше да го понесе. Грабна една кана с бира от бара, втурна се напред и я запрати по тях.

Те ахнаха, изплюха бирата, която им беше влязла в усти-те и отново започнаха да се налагат, сякаш нищо не се беше случило. Неприятно напомняне за това колко корави бяха и двамата.