Прекоси тъмната си спалня, излезе в коридора и тръгна към светлината, струяща от нейната стая. Бе седнала с гръб към вратата, съсредоточила всички усилия на забележителния си ум върху колоните от неразбираеми данни, които течаха върху монитора й. От двете й уши стърчаха крайчетата на синя салфетка и й придаваха вид на зайче от анимационен филм. Кал си помисли дали да не мине зад нея и да й изкара акъла, като издърпа парчетата салфетка от ушите й. Точно това заслужаваше, но бременността й налагаше промяна в плана му. Не че вярваше в страховитите предупреждения на Ани за белязани бебета и усукани пъпни върви, ала все пак нямаше намерение да рискува.
Миризмата на бира се беше просмукала в него като цигарен дим, докато слизаше по стълбите. Беше мокър, бесен и цялото тяло го болеше... и всичко това - по нейна вина! Кръвта му бучеше в нетърпеливо очакване. Когато стигна във фоайето, отметна глава назад и изрева името й.
Джейн вдигна рязко глава. Крясъкът му проникна през самоделните й тапи за уши. Значи все пак беше открил начин да влезе. Докато вадеше парченцата салфетка и ги изхвърляше в кошчето, се зачуди как ли го бе направил. Без съмнение с помощта на някоя забележителна проява на самонадеяна храброст, тъй като на великия куотърбек и през ум не би му минало да се унижи с нещо толкова очевидно, като това да строши някой прозорец. Въпреки засегнатото си честолюбие, тя почувства мъничко гордост.
Докато ставаше от стола и си сваляше очилата, се опита да си отговори защо нямаше желание да се заключи в стаята си. Не обичаше конфликтите и никога не я беше бивало в тях... какво по-добро доказателство от ужасните й дрязги с Джери Майлс? Може би не искаше да избегне тази битка, защото щеше да бъде с Кал. През целия си живот беше толкова любезна и сдържана, вечно внимаваща да не засегне някого. Ала Бомбардировача не си губеше времето с празни любезности, не се впечатляваше от достойното държание и бе неуязвим за обиди. С него не беше нужно да внимава какво говори и как се държи. Можеше просто да бъде себе си. Докато прекосяваше стаята, пулсът й се ускори, а умът й работеше на пълна пара. Чувствапй се напълно и прекрасно жива.
От фоайето на долния етаж Кал я гледаше как се приближава до най-горното стъпало. Стегнатото й малко дупе, обуто в панталон, се полюшваше лекичко, а плетената зелена блуза подчертаваше чифт гърди толкова невнушителни по размер, че и сам не можеше да си обясни защо така силно жадува да ги види. Косата й, прибрана назад с помощта на фиби, като на някоя ученичка от богаташко семейство, се развяваше напред-назад, също толкова непокорна, колкото и устата й.
Тя сведе поглед към него, ала вместо да е уплашена, както би трябвало, беше готов да се обзаложи, че в очите й вижда палава искрица.
- Някой ми се струва ядосан - провлачи тя, дръзко и почти безочливо.
- Ти... - Кал сложи ръце на хълбоците си. - .. .ще ми платиш за това.
- И какво ще направиш, здравеняко? Ще ме напляскаш ли?
И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?
Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.
- Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.
- Нима? - Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. -Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.
След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?
А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!
Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче - чорапогащник.
Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.
Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.
