Кевин заби юмрук в корема на Кал, който на свой ред му нанесе солиден удар в гърдите. Никой от бизнесмените и пенсионерите, които ги гледаха, не даваше и най-слаб признак, че има желание да помогне. Джейн трябваше да се справи сама, ала единственото, за което се сещаше, беше в разрез с природата й. Само че нямаше по-добра идея, затова седна на един от столовете край бара, пое си дълбоко дъх и запищя, колкото й глас държи.
Звукът беше отвратителен, дори и в нейните уши, но тя не спря. Зяпачите начаса насочиха вниманието си от сбиването към изперкалата блондинка, която седеше на бара и виеше като банши35. Кал така се разсея, че Кевин успя да му прасне един по главата, а после и той изгуби концентрация и се озова на пода.
Джейн отново си пое дъх и продължи да пищи.
- Ще престанеш ли! - изрева Бонър, отдръпвайки се със залитане от стената.
Започваше да й се завива свят, но тя се насили да отприщи нов порой от писъци.
Кевин се изправи от пода, дишайки тежко.
- Какво й става?
- Изпаднала е в истерия. - Кал избърса бирата от очите с опакото на ръката си, пое си въздух и се насочи към Джейн с решителен блясък в очите. - Ще се наложи да я зашлевя.
- Да не си посмял! - възкликна тя.
- Налага се. - В погледа му се беше появило нещо почти сатанинско.
- Само да си ме докоснал и ще се разпищя.
Джейн скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа свирепо.
- Ако се бяхте намесили, нямаше да се наложи да прибягвам до това.
- Просто най-обикновено сбиване - измърмори Кевин. - Какво толкова го раздухваш.
Кал я хвана за ръката и я дръпна от стола.
- Тя си пада малко нервозна.
- Виждам. - Тъкър вдигна края на ризата си, за да избърше бирата от лицето си. Скулата му беше сцепена и кървеше, а едното му око се беше подуло.
Мъж на средна възраст с колосана бяла риза и черна папийонка я гледаше любопитно.
- Коя всъщност е тя?
Кал се престори, че не е чул.
- Дарлингтън - отвърна Джейн, протягайки ръка, за да се здрависа. - Джейн Дарлингтън.
- Съпругата ми - измърмори Бонър.
- Съпругата ти? - Мъжът с папийонката изглеждаше леко объркан, докато поемаше ръката й.
- Точно така - потвърди тя.
- Това е Харли Крисп. Той държи местната железария. -Джейн никога не беше чувала по-неохотно представяне.
Харли пусна ръката й и се обърна към Кал.
- Как така за първи път се появи тук с Тъкър, а не с теб?
Съпругът й стисна челюст.
- Те са стари приятели.
Джейн си даде сметка, че всички в бара са я зяпнали преценяващо и никой от тях не изглежда особено дружелюбен.
- Много мило от ваша страна, че най-сетне сте намерили време да се запознаете с хората, които живеят тук, госпожо Бонър - каза Харли.
Джейн чу как неколцина души, в това число и привлекателната барманка, замърмориха враждебно и разбра, че историята за студената съпруга учен на Кал, която се имаше за по-важна от всички други, се беше разнесла.
Бомбардировача отклони вниманието на тълпата, като нареди на барманката да включи разходите за щетите в сметката на Тъкър. Кевин се намуси, като дете, което бяха наказали да стои в стаята си.
- Ти пръв ме удари.
Без да му обръща внимание, Кал сграбчи жена си с ръка, все още влажна от бирата, и се отправи към изхода.
- Радвам се, че се запознах с всички ви - подхвърли тя през рамо към недружелюбната тълпа. - Макар че бих оценила малко повече помощ.
- Ще млъкнеш ли? - изръмжа Кал.
Издърпа я през верандата и по стъпалата. При вида на джипа му, паркиран до бордюра, Джейн си даде сметка, че й предстои още една битка. Бракът с Кал Бонър се превръщаше във все по-сложна и по-сложна задача.
- Имам си кола.
- Как ли пък не! - Устната му кървеше и вече бе започнала да се подува от едната страна.
- Имам.
- Нямаш!
- Дори в този миг си стои паркирана пред бакалията. - Тя бръкна в чантата си, извади кърпичка и му я подаде.
Той не й обърна никакво внимание.
- Купила си кола?
- Казах ти, че имам такова намерение.
Кал се закова на място. Джейн предпазливо докосна устната му с кърпичката, ала той се дръпна рязко.
- А аз ти казах да не го правиш.
- Е, да, но аз съм твърде голяма вече и прекалено независима, за да ти обръщам внимание.
- Покажи ми я. - Бонър изстреля думите като куршуми.
Джейн си спомни не особено ласкавия коментар на Кевин по адрес на форда й и за миг усети безпокойство.
- Защо просто не се срещнем вкъщи?
- Покажи ми я!
Примирена, тръгна по уличката, отвеждаща в центъра на градчето и сви към магазина. Кал крачеше безмълвно до нея и изпод краката му сякаш хвърчаха искри, когато се удряха в паважа.
За съжаление, външният вид на форда не се беше подобрил. Когато тя спря до колата, Кал изглеждаше поразен.
- Кажи ми, че не е това.
- Трябваше ми само нещо, с което да се придвижвам. Вкъщи си имам чудесен сатурн.
Той звучеше така, сякаш в гърлото му беше заседнала кост.
- Някой видя ли те да караш това нещо?
- Почти никой.
-Кой?
- Само Кевин.
- Мамка му!
- Сериозно, Кал, трябва да внимаваш с езика си. Както и с кръвното. Мъж на твоите години... - Тя усети грешката си и побърза да смени посоката. - Колата е напълно подходяща за нуждите ми.
