Бебето е мое полностью

Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.

- Отново ти тече кръв от устната - каза тя. - Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.

- Никъде няма да ходя, докато не уредим това.

- Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.

Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?

Кал пъхна палец в джоба на дънките си.

- Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.

- Какво?

- Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.

- Дадено.

- Дадено? - Ревът му едва не проби тъпанчетата й. - Това ли е всичко? Май не ти е ясно какво ти казах, защото иначе не би стояла насреща ми, пробутвайки ми някакво си „Дадено“!

Тя се усмихна, защото знаеше, че така още повече ще го под-разни.

- Вярвам, че прямото общуване е много важно за един брак.

- Не говорим за прямо общуване, а че ще те разкъсам на парченца. - Кал поспря и вирна брадичка. - Ще нашаря с голи ръце дупето ти.

- Все едно. - Джейн махна нехайно с ръка, докато отиваше към банята.

Почти й беше жал за него. Той беше мъж на действието и физическата сила, спъван от стриктен морален кодекс и съвест, което правеше една наистина удовлетворителна караница с някоя жена изключително трудна. Най-сетне й стана ясно защо толкова обича футбола със силните му удари и цял куп правила. За него комбинацията от груб физически контакт и незабавна справедливост вероятно бе най-добрият възможен свят.

Това, обаче, представляваше сериозен проблем във връзките с другия пол.

Тя прекоси подобната на крипта баня, отвори шкафчето над мивката и се зае да преглежда съдържанието му.

- Надявам се, че имаш нещо, което здравата щипе.

Когато не й отговори, Джейн се обърна и преглътна с усилие, виждайки го да изхлузва ризата през главата си. Докато се протягаше, ожулените му ребра изпъкнаха, а пъпът му образува тесен овал. Видя копринените косъмчета под мишниците му и белега на рамото.

- Какво правиш?

Той метна ризата настрани и разкопча копчето на дънките си.

- Ти как мислиш? Смятам да си взема душ. Или забрави, че изля цяла кана с бира върху главата ми, а после ме заключи вън от собствената ми къща посред свирепа буря? А, да - ако не искаш да си имаш сериозни неприятности, погрижи се портата, която саботира, да работи без проблем утре сутринта. - Кал си свали ципа.

Джейн се извърна, като внимаваше да го стори колкото се може по-нехайно. За щастие, в банята имаше много огледала, та като наклони глава, можа да види всичко. За съжаление, „всичко‘‘ в този случай беше гърбът му. Все пак и тази гледка бе достатъчно великолепна. Широки плещи, тесни бедра и стегнато, плоско дупе. От едната страна на гръбнака му имаше червено петно от сбиването с Кевин. Тя се намръщи при вида на различните белези, стари и нови, и се замисли за всичко, което тялото на този остаряващ боец беше понесло.

Той отвори вратата на цилиндричната душкабина, която изглеждаше като извадена от космическия кораб „Ентърпрайз“³⁶, и пристъпи вътре. За съжаление, долната половина на вратата беше матирана и й пречеше да види повече.

- Преувеличаваш за свирепата буря - повиши глас тя, за да надвика шума на водата. - Току-що започна да вали.

- Не е току-що, а преди да се покатеря през балкона.

- О, така ли влезе? - Впечатлена, Джейн се обърна към душа.

- Само защото ти нямаше достагьчно вяра в мен, за да за-лостиш вратите на горния етаж.

Подсмихна се, като усети наранените нотки в гласа му.

- Съжалявам. Не помислих за това.

- Очевидно. - Кал показа глава изпод струята. - Искаш ли да се присъединиш към мен?

Копнееше да каже „да“, ала в гласа му се долавяше изкусителна копринена нотка, която й напомняше за змия, пълзяща по Дървото на познанието, затова се престори, че не го е чула. Докато го чакаше да се изкъпе, се зае да рови из чекмеджетата, търсейки някакъв антисептичен мехлем.

Откри тубичка паста зъби, надлежно изстискана от дъното нагоре, както и прилежно затворен сух дезодорант. Черният му гребен беше забележително чист и все не бе изпочупен. Имаше още конец за почистване на зъби, лъскава сребриста нокторе-зачка, крем за бръснене и няколко ножчета, както и Тайленол и голяма туба с Бен-Гей³⁷. Както и презервативи. Цяла кутия. При мисълта, че той ги използва с друга, я прониза нетърпима болка.

Пропъди неканените образи и коленичи, за да погледне под мивката, където откри още Бен-Гей, три опаковки соли за баня и тубичка с антибиотично мазило. Водата спря и секунди по-късно вратата на душкабината се отвори.

- Тъкър те използва - каза Кал. - Ясно ти е, нали?