- Проститутките не носят такива неща. Пък и само ще ти пречат.
Коремът на Джейн се сви и паниката, която се бе опитвала да потиска през целия ден, се надигна в гърдите й, опитвайки се да я задуши.
Какво си мислеше? Идеята беше безумна. Полудяла ли бе, та повярва, че може да се справи с този щур план? Едно бе да си го представя на теория, съвсем друго - да го приложи на практика.
Джоди връхлетя в тоалетната.
- Защо се бавиш, по дяволите? Джуниър е тук, за да те вземе.
Стомахът на доктор Дарлингтьн се разбунтува.
- Аз... размислих.
- Как ли пък не! Няма да ми се отказваш точно сега. По дяволите! Знаех си, че ще стане така. Не мърдай оттук!
Джоди изхвърча от стаята, преди Джейн да успее да възрази.
Беше пламнала и едновременно с това й бе студено. Как успя да се забърка в тази каша? Та тя бе уважаван учен, авторитетна фигура в своята област.
Това беше лудост.
Втурна се към вратата, при което тя едва не я цапардоса по лицето, когато съседката й влетя обратно в тоалетната, носейки бутилка бира.
- Изпий това - каза тя, отваряйки шепата си.
- Какво е това?
- Какво имаш предвид? Таблетки. Не виждаш ли?
- Нали ти казах, че имам далекогледство. Без очила не виждам нищо наблизо.
- Просто ги изпий. Ще ти помогнат да се отпуснеш.
- Не съм сигурна...
- Имай ми доверие. Ще подействат.
- Не мисля, че е особено добра идея да вземам разни странни хапчета.
- Да, да. Искаш ли дете, или не?
В гърдите на Джейн се надигна мъка.
- Знаеш, че искам.
- Тогава изпий шибаните хапчета!
Тя го стори, преглъщайки с малко бира, и по тялото й пробяга тръпка - ненавиждаше бира.
- Не мога да го направя - продължи да протестира, докато Джоди я издърпваше навън, а хладните повеи на вятъра под късата й пола й напомниха, че не носи бельо.
- Виж, няма нищо сложно. В момента момчетата напиват Кал и ще се разкарат в мига, в който ти се появиш. Само си дръж устата затворена и му се метни на врата. Преди да се усетиш, всичко ще е свършило.
- Няма да е чак толкова лесно.
- Разбира се, че ще е.
Джейн забеляза, че няколко от мъжете наоколо я зяпат. За миг си помисли, че нещо не е наред - сякаш е закачила парче тоалетна хартия с токчето си или нещо такова - а после си даде сметка, че не я оглеждат критично, а похотливо... и паниката й нарасна.
Съседката й я придърпа към някакво тъмнокосо, безврато чудовище, което стоеше до бара, облечено в маслиненозелен тренчкот. Имаше гъсти черни вежди, които бяха толкова сраснали, че изглеждаше сякаш по челото му пълзи огромна гъсеница.
- Ето я, Джуниър. Никой не може да каже, че Джоди Пулански не си изпълнява обещанията.
Чудовището огледа „подаръка“ и се ухили.
- Добре си се справила, Джоди. Наистина е от класа. Лей, как ти е името, сладурче?
Джейн се смути толкова, че не бе в състояние да мисли. Защо не беше помислила за това? Погледът й попадна върху една от неоновите табели, които можеше да прочете и без очилата си.
-Бъд.
- Казваш се Бъд?
- Да. - Тя се прокашля, мъчейки се да спечели време. Целият й живот като възрастна бе посветен на това да търси истината и никак не я биваше в лъжите. - Роуз. Роуз Бъд.6
Джоди извъртя очи.
- Звучи като някоя шибана стриптийзьорка - заяви Джуниър.
Джейн го изгледа притеснено.
- Фамилно име. На „Мейфлауър“7 е имало членове на рода Бъд.
- Така ли?
Професорката се зае да обяснява в опит да звучи по-убеди-телно, ала бе толкова притеснена, че й беше трудно да мисли.
- Представители на рода Бъд са се били във всички големи войни - Лексингтън, Гетисбърг, Арденската офанзива8. Една от прародителките ми е участвала в създаването на Подземната железопътна линия9.
- Без майтап? Чичо ми работеше по линията Санта Фе.
Той наклони глава настрани и я изгледа подозрително.
- На колко години си всъщност?
- Двайсет и шест - намеси се Джоди и Джейн я погледна сепнато.
- Струва ми се на малко повечко - отбеляза Джуниър.
- Но не е.
- Трябва да ти се признае, Джоди. Тази мадама по нищо не прилича на Кели. Може пък да се окаже точно каквото му трябва на Бомбардировача. Само се надявам да не го отблъсне това, че е толкова стара.
Стара! Каква извратена ценностна система имаше този мъж, че да мисли жена на двайсет и шест години за стара? Ако знаеше, че всъщност е на трийсет и четири, щеше да я сметне за изкопаемо.
Джуниър пристегна колана на тренчкота си.
- Е, хайде, Роуз, да се махаме оттук. Карай след мен в твоята кола.
Отправи се към вратата, само за да се закове на място толкова рязко, че Джейн едва не се блъсна в него.
- По дяволите, за малко да забравя. У или каза да ти сложим
това.
Бръкна в джоба си и тя настръхна, когато видя какво извади оттам.
-О, не. Не мисля...
- Налага се, сладурче. То е част от работата.
И той уви дебела розова панделка около врата й. Джейн вдигна ръка към гърлото си и усети как стомахът й се сви, когато пръстите й докоснаха гладките сатенени дипли.
- Предпочитам да не го нося...
- Съжалявам. - Футболистът завърза панделката. - Ти си подарък, Роуз Бъд. Подарък за рождения му ден от момчетата.
