Бонър наклони глава на една страна и се взря изучаващо в нея. Погледът му бе студен и сериозен и я поуплаши.
Сиви очи, толкова бледи, че бяха почти сребристи. Очи, които не знаеха милост. Кестенява коса, чиято склонност към чупливост не беше съвсем овладяна от късата подстрижка. Мъж, който сам определяше правилата и не отговаряше пред никого. Корави мускули и желязна сила. Физическо животно. Брутални скули и безжалостна челюст. Без помен от мекота. Нито следа от по-нежни емоции. Този мъж беше завоевател, роден да се сражава.
По гърба й пробяга ледена тръпка. Почувствала бе извън всяко съмнение, че той не би проявил и капка милост към онзи, когото сметнеше за враг. Само че тя не му беше враг, напомни си Джейн. Никога нямаше да разбере за нейните кроежи. Пък и воините не ги беше грижа за незаконородените им деца. Бебетата бяха естествена последица от изнасилването и плячкосването на вражеските селища - нещо, за което не си струваше да се мисли.
Груби ръце, съпроводени от гръмък мъжки смях, я побутнаха към мъжа, когото бе избрала за баща на детето си.
- Това е подаръкът за рождения ти ден, Кал.
- От нас за теб.
- Честит рожден ден, приятелю. Постарахме се да ти намерим най-доброто.
Едно последно побутване я запрати към него и тя се удари в мускулестите му гърди. Силна ръка се обви около нея, задържайки я, преди да е паднала, а до носа й достигна слаб мирис на скоч. Джейн опита да се отдръпне, ала той все още не бе решил да я пусне, така че това се оказа невъзможно.
Неочакваната безпомощност я ужаси. Футболистът беше с почти цяла глава по-висок от нея, а по стройното му, тренирано тяло нямаше и грам мазнина. Тя си заповяда да не се мъчи да се освободи, защото знаеше, че усети ли слабостта й, той ще я смаже.
Неканен образ се появи в главата й - голото й тяло под неговото - и Джейн начаса го пропъди.
Замислеше ли се за тази част от плана, никога нямаше да успее да го довърши.
Дланта му се плъзна по ръката й.
- Е, май досега не съм получавал такъв подарък. Вие сте попълни с изненади, отколкото елен - с кърлежи.
Звукът на плътния му, южняшки акцент начаса я успокои. Тялото му може да беше като на воин, но си оставаше просто футболист и при това - не особено умен. Мисълта за интелектуалното й превъзходство й вдъхна достатъчно увереност, за да я накара да вдигне поглед към бледите му очи, докато той бавно я пускаше.
- Честит рожден ден, господин Бонър. - Беше възнамерявала да придаде на гласа си страстно звучене, но вместо това се получи някак професорски, сякаш се обръщаше към закъснял за лекция студент.
- Това е Кал - обади се Джуниър. - Съкратено от Калвин, но те съветвам да не го наричаш така, защото го изкарва от нерви, а не препоръчвам на никого да изнервя Бомбардировача. Кал, това е Роуз. Роуз Бъд.
Едната вежда на Кал подскочи.
- Довели сте ми стриптийзьорка?
- И аз така си помислих, обаче не. Тя е проститутка.
За миг по лицето на Бонър пробяга отвращение.
- Е, в такъв случай, много ви благодаря за усилието, но ще трябва да пасувам.
- Не може да го направиш, Кал - възпротиви се Джуниър. - Всички знаем какво ти е мнението за проститутките, обаче Роуз не е някаква обикновена курва, която можеш да забършеш на всеки ъгъл. Изобщо не. Тя е наистина
Джейн беше толкова погълната от опитите да преглътне факта, че тя - доктор Джейн Дарлингтън, уважаван физик и жена, която през живота си бе имала един-единствен любовник -току-що беше наречена „курва“, че й трябваше един миг, докато измисли достагъчно надменен отговор.
- Член на рода Бъд е служил при Майлс Стандиш14.
Крие погледна към Мелвин.
- Знам го. Не играеше ли за „Чикаго Беърс“ през осемдесетте?
Приятелят му се изсмя.
- По дяволите, Крис, докато беше в колежа, изобщо ли не си стъпвал в класната стая?
- Играех футбол. Нямах време за такива глупости. Пък и сега не говорим за това, а за факта, че днес е рожденият ден на Бомбардировача. Ние му намираме най-страхотния подарък, който може да се купи с пари, а той иска да пасува!
- Защото е твърде стара - възкликна Уили. - Казах ви да намерим някоя по-млада, обаче вие все повтаряхте как не трябвало да му напомня за Кели. Тя е само на двайсет и четири, Кал. Честна дума.
Просто ей така Джейн изгуби още една година.
- Не може да пасуваш. - Крие пристъпи напред с войнствен поглед в очите. - Това е подаръкът ти за рождения ден. Трябва да я изчу... ъъъ... да я оправиш.
Тя усети как кожата й пламна и тъй като не биваше да я видят да се изчервява, се извърна, преструвайки се, че изучава дневната. Белият килим, сивият диван, стереоуредбата и широкоекранният телевизор бяха скъпи, ала безинтересни. По пода бяха разпръснати разни неща: пластмасова чаша, кофичка от „КРС“, мразна кутия от мюсли. Освен че беше селяндур, господин Бонър очевидно беше и мърляч, но тъй като това не се предаваше по наследство, слабо я вълнуваше.
Той прехвърли стика за голф, който държеше, от едната ръка и другата.
