Фийби Кейлбоу, собственичката на „Старс“ и неговата номинация за най-страхотна жена на света - освен в случаите, когато не му беше трън в задника - твърдеше, че не би имал подобни проблеми, ако престане да излиза с толкова млади момичета, но тя не разбираше. Футболът беше игра за млади мъже.
Допи скоча си и почувства наченките на слабо замайване. Явно най-сетне бе тръгнал в посоката, където искаше да се озове - там, където нямаше да помни смъртта на двамата души, които обичаше, където щеше да забрави Кевин Тъкър, фактът, че остарява и че сякаш е минала цяла вечност, откакто бе имал желание да вкара в леглото си някоя от онези свежи, нетърпеливи да му угодят мацки, с които излизаше. В този миг забеляза, че Крие си поглежда часовника - за трети път през последните петнайсет минути.
- Бързаш ли за някъде, Крие?
- Какво? Ъъъ, не. - Двамата с Мелвин се спогледаха. - Не, просто се чудех колко е часът.
- Три минути по-късно от последния път, когато провери.
Кал взе стика и се отправи към трапезарията, която имаше мраморен под, прескъп кристален полилей и никакви мебели. Какъв беше смисълът? Обичаше нещата да са прости и лежерни, а и определено не възнамеряваше да дава официални вечери.
Когато искаше да почерпи приятелите си, наемаше частен самолет и ги откарвате в Скотсдейл13.
Освен това не си падаше по събирането на ненужни вещи, тъй като да живее твърде дълго на едно и също място го изнервяше, а колкото по-малко неща притежаваше, толкова по-лесно бе да се премести. Беше страхотен играч, защото животът му не бе претрупан с непотребни неща. Никакъв постоянен дом, никакви постоянни жени, нищо, което да го накара да се чувства стар и изхабен от употреба. Нищо, което да го притъпи.
Звънецът на входната врата издрънча и Уили вдигна рязко глава.
- Трябва да са пиците, които поръчах.
Тримата му приятели се втурнаха към вратата и Кал ги проследи с развеселен поглед. През цялата нощ усещаше, че са намислили нещо и явно най-сетне бе на път да разбере какво.
Джейн стоеше в просторното преддверие на мезонета на Кал Бонър. С розовата панделка около врата си тя беше празнично опакован и специално доставен подарък.
Сърцето й биеше толкова учестено, че направо се чудеше как мъжете не виждат кожата й да се движи под дълбокото деколте на костюма. Освен това беше леко замаяна, не съвсем на себе си и предполагаше, че хапчетата на Джоди бяха започнали да действат.
Джуниър с гъсеничноподобната вежда пое палтото й и тихичко я представи на тримата мъже, които можеха да бъдат единствено футболисти.
Онзи, който се казваше Крис, беше бял, преждевременно оплешивяващ и имаше най-масивния врат, който бе виждала някога. Мелвин бе негър и очилата с тънки метални рамки му придаваха леко интелектуален вид, контрастиращ с огромното му тяло. Уили имаше кожа с цвят на кафе, която подчертаваше чифт големи, убийствени очи.
Джуниър довърши представянето и махна с палец към нея.
- Джоди се е справила чудесно, нали? Казвах ви, че няма да ни разочарова.
Мъжете я огледаха преценяващо и Уили кимна.
- Наистина изискана. Ама на колко е години?
- Двайсет и пет - отвърна Джуниър, орязвайки още една година от измислената й възраст.
- Готини крака - подхвърли Крис, докато минаваше зад нея. - И страхотен задник.
Той сложи ръка на дупето й и го стисна. Джейн се обърна рязко и здравата го изрита по кокалчето.
- Ей!
Твърде късно тя си даде сметка, че е допуснала голяма грешка. Жена, която продава тялото си, едва ли би реагирала толкова бурно, когато някой я поопипа. Съвзе се бързо и го изгледа с цялата надменност на компаньонка от висшата класа.
- Не давам безплатни проби. Ако проявяваш интерес към това, което предлагам, си запиши час.
Без изобщо да се засегнат, мъжете се разсмяха, а Уили кимна одобрително.
- Ти си точно това, от което Бомбардировача се нуждае.
- Утре ще е усмихнат до уши - изкиска се Мелвин.
- Да вървим, момчета. Време е за парти!
Джуниър я побутна напред, тя запристъпва несигурно по мраморния под на високите си токчета, а те запяха в един глас:
- Честит рожден ден, честит рожден ден...
Ужасена и с пресъхнала уста, Джейн стигна до изхода на преддверието и при следващата стъпка токчето й потъна в белия килим. Обърна се, видя Кал Бонър и се вцепени. Дори и през наркотичната мъгла, един ужасяващ факт беше съвършено ясен. Телевизионният екран беше излъгал.
Той стоеше пред стена от прозорци, обгърнат от студената ноемврийска светлина, нахлуваща зад него.
По телевизора Джейн бе видяла селяндур с хубаво тяло и лоша граматика, ала в мъжа, който я наблюдаваше от другия край на стаята, нямаше нищо подобно. Беше си избрала воин.
