Мелвин Томпсън, Уили Джаръл и Крис Плъмър, тримата играчи от нападателната линия на „Старс“, гледаха как Кал Бонър вдига стика за последния си удар. Бяха превърнали просторния, но почти празен хол на Бомбардировача в импровизирано голф игрище и сега двамата с Уили играеха за по сто долара на дупка. Бонър вече бе спечелил четири стотачки.
- Е, кого би оправил? - обърна се Уили към Крие, докато Кал вкарваше топката в петата ,дупка“ - голяма чаша за кафе от „Дънкин Донътс“. - Госпожа Брейди или госпожа Партридж?
- Това е лесно. - Крие също беше голям фен на „Ник ет Найт“10. - Госпожа Брейди.
- И аз. Човече, наистина беше секси.
Беше ред на Уили и Бомбардировача се отдръпна, за да може десният му гард да си опита късмета със същата чаша.
- Чух, че двамата с Грег са го направили наистина.
Топката се търкулна отдясно.
- Сериозно? Ти знаеше ли го, Кал?
Бонър отпи глътка скоч, докато гледаше как приятелят му не успява и с втория удар.
- Дори не знам за какво, по дяволите, говорите.
- Госпожа Брейди от „Семейство Брейди“ - обясни Мелвин. - И госпожа Партридж от „Семейство Партридж“11. Ако можеше да изчу... - Той спря тъкмо навреме. - Ако можеше да оправиш една от тях, коя би си избрал?
Нападателите се бяха хванали на бас кой ще издържи най-дълго, преди да изрече любимата си вулгарност.
Кал не участваше в облога, защото не беше съгласен да се откаже от свободата на словото си, а останалите нямаха нищо против, защото бяха наясно, че той вероятно би спечелил. Макар по време на мач да ругаеше като хамалин, когато свалеше екипа, сякаш губеше цветистия си речник.
- Предполагам, че ще трябва да помисля.
Бомбардировача пресуши чашата си, взе стика, тъй като Уили най-сетне беше вкарал топката и се зае да прецени следващия удар, който изискваше топката да направи остър ляв завой, за да влезе в една кофичка от заведение за бързо хранене „КРС“. Кал не започваше никаква игра, дори и голф в хола си, без намерението да я спечели. Този състезателен дух го беше довел от Салвейшън, Северна Каролина до Мичиганския университет, където воденият от него футболен отбор на университета „Уулвъринс“ две поредни години печели титлата в шампионата „Бег Тен“, преди капитанът му да отиде в Националната лига и да се превърне в един от най-добрите й куотърбекове.
Крие довърши бирата си.
- Ето ви още един. Кого бихте оправили - мадамата от „Красавицата и звяра“ или Покахонтас?
- Покахонтас - отвърна Мелвин.
- Аха. Определено Пок - съгласи се Уили.
- Знам аз кого бих искал да изчу... да оправя - заяви Крие. -Бренда Стар12. Мамка му, страшно е секси.
Кал не можа да сдържи усмивката си. Господи, обичаше ги тези копелета. Седмица след седмица те си залагаха задниците, за да го защитят. Напоследък здравата ги тормозеше и знаеше, че изобщо не им харесва, но тази година отборът имаше шанс да стигне до финала за Суперкупата - събитие, което той отчаяно искаше. Това беше най-отвратителната година в живота му. Брат му Гейбриъл беше изгубил в автомобилна злополука съпругата си Чери и единственото си дете Джейми - двама души, които Бомбардировача дълбоко бе обичал.
Оттогава нямаше желание за абсолютно нищо, освен да играе футбол.
Съчетавайки уменията си на голф игрището с тези на билярдната маса, той изпълни следващия удар така, че топката отскочи от шкафа с телевизора и се приземи на сантиметри от кофичката за еднократна употреба.
- Ей, не е честно - възпротиви се Уили. - Не каза, че топката може да рикошира.
- Не съм казал и че не може.
Мелвин си погледна часовника и напълни чашата му с отлежал скъп скоч.
За разлика от съотборниците си, Кал рядко се напиваше, но днес имаше рожден ден, беше в скапано настроение и затова се опитваше да направи изключение. За съжаление, имаше железен стомах, което затрудняваше нещата.
Усмихна се, като си спомни предишния си рожден ден. Кели, бившата му приятелка, бе организирала голямо парти изненада, но понеже никак не я биваше по детайлите, той беше пристигнал преди гостите. Помисли си, че навярно тя би трябвало да му липсва повече, но изпитваше най-вече срам, когато се сетеше за нея, защото го беше зарязала заради двайсет и три годишен китарист, който й бе предложил венчален пръстен. Все пак се надяваше да е щастлива. Беше мило момиче, въпреки че направо го изкарваше от нерви.
В природата му беше да крещи. Не влагаше нищо в това, просто така общуваше. Ала всеки път щом креснеше на Кели, тя избухваше в сълзи, вместо да му се опълчи. Това го караше да се чувства истински грубиян, което означаваше, че когато бе с нея, никога не можеше да се отпусне напълно и да бъде самият себе си.
Открай време имаше този проблем с гаджетата си. Изпитваше естествено привличане към добрите момичета, към онези, които ги беше грижа за другите, а не само за себе си. За съжаление, такива момичета обикновено бяха мекушави и го оставяха да прави с тях, каквото си поиска.
Много от по-агресивните мадами - онези, които биха били в състояние да му се опълчат - се оказваха златотърсачки. Не че имаше нещо против една жена да си гледа интереса, стига да не го криеше.
