Бяха ненаситни. Джейн имаше чувството, че е създадена, само за да дарява с наслада този мъж и на свой ред да получава удоволствие единствено от него. Никога не се бе усещала толкова обичана, така сигурна в женствеността си. Чувстваше се великолепна и силна, нежна и щедра, напълно задоволена и макар той да не беше изрекъл думите, знаеше с цялото си същество, че я обича. Толкова дълбоки чувства не можеше да бъдат едностранни.
Кал тръгна за летището, чак когато не му оставаше почти никакво време. Докато гледаше как джипът се носи с огромна скорост по алеята, Джейн се усмихна и обви ръце около тялото си.
Всичко щеше да бъде наред.
Най-добрата кънтри група в Телароса свиреше бърза мелодия, ала Кал отклони две покани да танцува - от една мажоретка на „Далас Каубойс“ и от една страхотна мадама от хайлайфа на Остин. Биваше го на дансинга, но тази вечер не беше в настроение и то не само защото по-рано през деня беше изиграл една доста скапана партия голф. Обземаше го депресия, гъста и мрачна като планинска нощ.
Част от причината за това негово състояние се доближи до него с много по-весел вид, отколкото един мъж, отказал се от футбола, би трябвало да има. Русокосо момиченце, което дори толкова мъничко даваше всички признаци, че когато порасне, ще разбива мъжките сърца, бе сгушено в сгъвката на ръката му, на същото място, което някога беше заемано от футболната топка. Доколкото Кал можеше да прецени, единствените моменти, в които Уенди Сюзън Дентън не беше в обятията на баща си, бяха когато Боби Том размахваше стика за голф или когато майка й я кърмеше.
- Грейси показа ли ти пристройката на къщата? - попита Боби Том Дентън. - Сега, с бебето, решихме, че искаме повечко място. Пък и откакто Грейси я избраха за кмет на Телароса, има нужда от кабинет и вкъщи.
- Показа ми я, Би Ти.
Кал се огледа наоколо, търсейки път за бягство, но така и не откри такъв. Хрумна му, че да прекара няколко минути насаме с жената на бившия уайд рисийвър, Грейси Сноу-Дентън, беше едно от малкото удоволствия, които бе изпитал този уикенд. По същото време Боби Том бе зает да очарова спортните журналисти и да разнася Уенди насам-натам, така че за мъничко Бомбардировача не беше принуден да гледа крехкото шаващо вързопче в ръцете му и да вижда собственото си бъдеще.
За своя изненада, страшно беше харесал майката на Уенди, въпреки че кметицата Грейси изобщо не беше от онзи тип мадами, за които някой би очаквал жива легенда като Боби Том да се ожени. Той винаги се бе движил сред поразяващо красиви секс бомби, докато Грейси беше по-скоро сладка и определено миловидна, откровена и искрено я беше грижа за другите. Приличаше на неговата професорка, само дето нямаше нейния навик да се отнесе някъде по средата на разговора, потънала в мисли за теория, която само тя и още около дузина души на света бяха в състояние да схванат.
- С Грейси доста се позабавлявахме, докато правехме проекта на пристройката към къщата. - Боби Том се ухили и побутна широкополата си шапка назад.
Кал си помисли, че Би Ти би могъл да даде няколко урока на Итън за това как да бъде красив като филмова звезда, макар че по лицето му имаше повече бръчки, отколкото по това на преподобния. Въпреки това, той беше адски добре изглеждащо копеле.
- А каза ли ти за тухлената улица, която купих от онзи град в Западен Тексас? Грейси научи, че се канят да изкъртят тухлите и да ги заменят с асфалт, така че отидох и се спазарих с тях. Нищо не може да се мери по красота с използвани тухли. Непременно поогледай къщата и виж какво сме направили с нея.
Боби Том продължи да бърбори за стари тухли и широкодъсчени подове, сякаш това бяха най-важните неща на света, докато бебето се гушеше блажено в сгъвката на лакътя му, смучеше юмручетата си и правеше мили очи на баща си, който не можеше да й се нарадва. Кал имаше чувството, че ще се задуши.
Два часа по-рано беше чул разговора, който великият уайд рисийвър беше провел с Фийби Кейлбоу, собственичката на „Чикаго Старс“, за
Дори сега мисълта за това караше Бомбардировача да се препоти. Досега бе твърдо убеден, че всичко е просто фасада и Боби Том само се преструва, че животът му е прекрасен, но сега знаеше, че наистина го