За негово облекчение в този миг се появи Грейси и отведе съпруга си нанякъде. Точно преди двамата да се отдалечат, Би Ти погледна жена си с изражение на пълно и абсолютно щастие, от което Кал изпита чувството, че са го изритали в стомаха.
Допи бирата си и се опита да увери сам себе си, че никога не беше гледал професорката по този начин, но работата беше там, че нямаше как да е сигурен. Напоследък тя правеше с него каквото си поиска и кой знае какво глупашко изражение се появяваше върху лицето му, когато беше близо до нея.
Ако само не му беше казала, че го обича, може би нямаше да е обзет от такава паника. Защо й трябваше да изрича тези думи? Когато ги чу, всъщност му стана приятно. Имаше нещо удовлетворяващо в това да спечели любовта на една толкова интелигентна, забавна и сладка жена като професорката. Ала тази лудост се бе изпарила, когато пристигна в Телароса и се сблъска с живота на Боби Том Дентън след оттеглянето му от футбола.
Би Ти може и да беше щастлив от руслото, в което бе навлязло ежедневието му, но Кал знаеше, че самият той не би могъл да бъде. Извън футбола не го очакваше нищо, никаква благотворителна организация, която да ръководи, никаква почтена работа, на която би искал да се отдаде.
Как можеше един мъж да бъде истински мъж, ако не работи? Боби Том си имаше фондацията „Дентън“, ала Бомбардировача знаеше, че самият той не притежава този талант да кара парите да се умножават. Вместо това оставяше авоарите си да си седят в няколко сметки и да трупат лихви. За Кал нямаше достоен живот, който да го очаква от другата страна на голлинията.
Там не го очакваше нищо, освен Джейн. Предишния ден, когато се беше сбогувал с нея, той знаеше, че за разлика от него, тя вече не смята нещата само в краткосрочен план. Тя мислеше за паркети и кърпи за баня с монограм, и за това къде щяха да се установят, когато остареят. Ала Бомбардировача изобщо не беше готов за нещо такова и не искаше жена му да му казва, че го обича! Утре като нищо щеше да поиска от него да разглежда мостри на боя и да избира килими. Сега, когато бе изрекла тези думи, щеше да очаква от него да направи нещо по въпроса, а той въобще не беше готов за това. Още не. Не и когато единствената работа, която умееше, бе да хвърля футболна топка. Не и сега, когато му предстоеше най-тежкият сезон в живота му.
Докато Кал играеше голф в Тексас, Джейн правеше дълги разходки в планината и мечтаеше за бъдещето. Мислеше си за места, където биха могли да живеят и как да промени работната си програма, та от време на време да пътува с него. В неделя следобед свали грозните тапети с металическите червени рози от стените на кътчето за закуска и направи цяла тенджера пилешка супа с фиде.
Когато в понеделник сутринта се събуди от шума на душа, разбра, че Кал се бе прибрал по някое време, след като тя заспа снощи и остана разочарована, че не се беше пъхнал в леглото й. През последните няколко седмици бе свикнала да му прави компания, докато се бръсне, но днес вратата на банята си остана затворена и го видя едва когато слезе в кухнята за закуска.
- Добре дошъл у дома - меко каза тя и зачака мига, в който щеше да я вземе в обятията си. Вместо това той измърмори нещо неразбираемо. - Как се справи с голфа? - попита Джейн.
- Отвратително.
Това обясняваше лошото му настроение.
Кал отнесе купичката от закуската на мивката и я напълни с вода, а когато се обърна, посочи с пръст една от голите стени, от които Джейн беше смъкнала тапетите.
- Не ми е приятно, като се връщам у дома да откривам, че домът ми е изтърбушен.
- Не ми казвай, че онези отвратителни рози са ти харесвали.
- Няма значение дали са ми харесвали, или не. Трябваше да говориш с мен, преди да се заемеш да сменяш интериора на къщата ми.
Нежният любовник, за когото си беше мечтала през целия уикенд, се бе изпарил и Джейн усети как по тялото й плъзва тревога. Беше започнала да мисли за това ужасно място, сякаш бе и неин дом, ала очевидно той не смяташе така. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да мисли трезво.
- Реших, че няма да имаш нищо против.
- Е, имам.
- Добре. Може да изберем нови тапети. С удоволствие ще ги сложа.
По лицето му се изписа неприкрит ужас.
- Аз не избирам тапети, професоре! Никога! Нито пък ти, така че забрави това.
Кал грабна ключовете на колата си от кухненския плот.
- Искаш стената да си остане така?
- И още как.
За миг Джейн се поколеба дали да му каже да върви на майната си, или да остави да му се размине. Въпреки че беше наранена, се спря на второто. Винаги можеше да го изпрати по дяволите и по-късно.
- Направих пилешка супа. Ще си дойдеш ли за вечеря?
- Не знам. Ще се видим, когато се върна. Не се опитвай да ме ограничаваш, професоре. Няма да го допусна.
И с тези думи той изчезна в гаража.
