Джейн приседна на един от кухненските столове и си заповяда да не драматизира случилото се току-що. Той беше уморен от часовата разлика и ядосан, задето се беше представил зле на турнира пред приятелите си, и това го правеше кисел. Нямаше причина да смята, че дистанцираността му има нещо общо с онова, което бе станало между тях в деня на заминаването му. Въпреки грубиянското си държание тази сутрин, Кал беше добър човек. Нямаше да се обърне срещу нея, само защото тя се бе съблякла посред бял ден и му беше казала, че го обича.
Насили се да изяде половин препечена филийка, докато всички причини, поради които не беше искала да се съблече пред него, се завърнаха в ума й. Ами ако страховете й се бяха оправдали? Ами ако сега, когато беше престанала да бъде предизвикателство за него, той вече не я искаше в живота си? Преди два дена беше напълно уверена, че я обича, но сега не беше толкова сигурна. За нищо.
Даде си сметка, че е изпаднала в мрачни мисли, и се изправи, но вместо да се залови за работа, започна да се разхожда безцелно из къщата. Телефонът иззвъня, два бързи тона, които означаваха, че обаждането е на бизнес линията на Кал, която Джейн никога не вдигаше.
Докато минаваше покрай вратата на кабинета му, телефонният секретар се включи и тя чу глас, който помнеше твърде добре.
- Кал, Брайън е. Слушай, трябва да говоря с теб веднага. Докато бях на почивка, измислих как да го направим. Нищо не размърдва мозъчните клетки така, както плаж, покрит с бял пясък. Както и да е, през уикенда се срещнах с един човек, за да съм сигурен, че може да бъде свършено и по всичко изглежда, че ударихме джакпота. Но ако ще го направим, трябва да действаме незабавно. - Той спря за миг и понижи глас: - По очевидни причини не исках да използвам факса ти, затова в събота ти изпратих доклад с експресна поща. Би трябвало да го получиш тази сутрин. Обади ми се веднага, щом го получиш. - Той се изкиска. - Честита годишнина!
Джейн прекрасно си спомняше адвоката на Кал, Брайън Делгадо: алчни очи, арогантна стойка и надменно държание. Нещо в обаждането му я обезпокои, навярно злорадата нотка, която беше доловила в гласа му. Ама че неприятен мъж.
I югледна си часовника и видя, че е станало девет. Тази сутрин вече беше пропиляла твърде много време в тревожни мисли и нямаше намерение да добави и обаждането на Брайън Делгадо към списъка с притесненията си. Върна се в кухнята, сипа си чаша кафе и я отнесе в стаята си, където включи компютъра.
Датата проблесна насреща й и тя усети как косъмчетата на тила и настръхват. За миг не беше сигурна защо, ала след това най-сетне осъзна какво вижда и я осени прозрение. Пети май. С Кал се бяха оженили точно преди два месеца.
,,
Тя притисна пръсти до слепоочията си. Съвпадение ли беше? Припомни си ехидния глас на Делгадо:
Малко преда десет пристигна куриерът. Тя се разписа, за да получи пратката, отнесе я в кабинета на Кал и я отвори, без дори да се поколебае.
Докладът беше дълъг няколко страници и беше пълен с печатни грешки, което говореше, че Делгадо най-вероятно го беше съставил собственоръчно. В което нямаше нищо чудно Сърцето на Джейн се късаше от болка, докато четеше всяка съкрушителна подробност от предложението на Делгадо и се мъчеше да асимилира факта, че през цялото време, докато беше правил любов с нея, Кал беше планирал отмъщение.
Мина повече от час, преди да се насили да се качи на горния етаж и да си събере багажа Обади се на Кевин и го помоли да дойде. Когато видя куфарите й, той се опита да възрази, но тя отказа да го слуша. Едва когато заплаши сама да свали компютъра си на долния етаж, Тъкър отстъпи и го натовари в колата й. След това го отпрати и седна да чака Кал. Старата Джейн би се измъкнала незабелязано, ала новата Джейн искаше да се изправи срещу него за последен път.
18.
Джейн не си беше тръгнала!
През плъзгащата се врата в дневната Кал я видя да стои в задния двор, загледана в планината Хартейк Мускули, които дори не беше забелязал, че са напрегнати, започнаха да се отпускат. Все още беше тук.
Той тренираше във фитнеса, когато Тъкър връхлетя в залата за вдигане на тежести с новината, че жена му си е събрала багажа и се готви да се прибере в Чикаго На Кевин му беше отнело няколко часа да го намери и докато бързаше към вкъщи, все още облечен в подгизналата от пот тениска и сиви шорти. Кал беше ужасен, че тя може вече да си е тръгнала.
