Все още не разбираше защо би искала да направи нещо толкова драстично. Вярно, тази сутрин той беше кисел и груб, но съжали за това почти веднага и реши да се прибере рано, за да има предостатъчно време да хапне от домашно приготвената й пилешка супа. Само че Джейн не беше от тези, които бягат от битките. Лесно можеше да си я представи как го цапардосва с тиган по главата, но не и как си стяга багажа и си отива
Сега съпругата му стоеше там отвън, в пълна бойна готовност и Кал внезапно си помисли, че тя е единственият човек, когото познава, чиито дрехи бяха така спретнати, както и тези на най-малкия му брат. Беше избрала да си облече за път кремава памучна рокля с висока талия и редица големи жълтокафяви копчета отпред. Падаше достатъчно свободна, за да скрива бременността й, ала въпреки това някак си успяваше да изглежда наистина изискана. Роклята беше дълга и покриваше по-голямата част от краката й, но не и малките й тънки глезени, нито пък тесните стъпала, обути в чифт простички кожени сандали.
Диадема с шарки като костенурска коруба прибираше косата й назад. Кал загледа как слънцето си играе със златистите кичури и си помисли колко бе хубава тя. Да, жена му притежаваше класическа красота и докато я съзерцаваше изпита същински водовъртеж от чувства: нежност и страст, объркване и негодувание, гняв и копнеж. Защо изведнъж трябваше да я прихване нещо? Един труден характер беше достатъчен за всяко семейство, а в техния случай той принадлежеше на него.
Ала не нравът му беше сегашното изпитание. Един-два часа в спалнята и тя напълно щеше да забрави ужасното му държание тази сутрин, да не говорим пък за глупавата й идея да се върне в Чикаго. Не, истинският проблем се криеше по-дълбоко. Защо трябваше да му казва, че го обича? Не разбираше ли, че щом тези думи бъдеха изречени веднъж, нищо не можеше да бъде същото?
Само ако се беше появила в живота му десет години по-рано, преди да му се налагаше да се справя с факта, че остарява и че отвъд края на футболната му кариера не го очаква нищо. Лесно й беше на нея да мисли за усядане. Тя имаше чудесна работа, която можеше да върши до края на живота си. Но не и гой и сега не можеше да се отърве от усещането, че животът му се носи с главоломна скорост в посока, в която не беше готов да поеме. Тази посока може и да допадаше на Боби Том Дентън, но определено не пасваше за него.
Докато посягаше към дръжката на плъзгащата се врата, беше сигурен само в едно - Джейн здравата се беше напушила и единственият начин да я укроти, минаваше през чаршафите. Ала преди да успее да докара нещата дотам, го очакваше солидна доза извинения.
- Здрасти, професоре.
При звука на гласа му тя се обърна и заслони очите си с ръка. Той беше разчорлен, плувнал в пот и страхотно привлекателен, докато се приближаваше към нея. Нещо заседна в гьрлото й като голяма и болезнена буца, която сякаш се опитваше да я задуши.
Кал се облегна на парапета и й отправи вълча усмивка.
- Бях във фитнеса и нямах време да си взема душ, така че освен ако не си в настроение за наистина мръсен секс, най-добре изтичай горе и пусни душа.
Джейн напъха ръце в джобовете на роклята си и бавно изкачи дървените стъпала. Как можеше да се държи по този начин, когато бе извършил нещо толкова непростимо?
- Брайън Делгадо се обади тази сутрин. - Тя пристъпи на верандата.
- Аха. Какво ще кажеш да се пъхнеш под душа с мен и да ми изтъркаш гърба?
- Адвокатът ти изпрати плик с документи. Аз ги прочетох.
Това най-сетне привлече вниманието му, макар че и сега не изглеждаше особено разтревожен.
- Откога проявяваш интерес към договорите ми?
- Беше доклад за мен.
Усмивката му се стопи.
- Къде е?
- На бюрото ти. - Тя го погледна право в очите и се опита да преглътне задушаващата болка. - Трябва да вземеш решение относно мен още сега, защото остават само два дни до заседанието на управителния съвет на лабораторията „Прийз“. За щастие, адвокатът ти вече е свършил предварителната работа. Срещнал се е с Джери Майлс и двамата са уредили по-голямата част от гнусните подробности. От теб се иска само да подпишеш един чек с цял куп нули.
- Не знам за какво говориш.
- Не смей да ме лъжеш! - Джейн сви ръце в юмруци. - Казал си на Делгадо да ме съсипе.
- Веднага ще му звънна и ще оправя всичко. Станало е някакво недоразумение.
Кал се обърна към плъзгащата врата, ала тя пристъпи напред, преди да е отворил.
- Недоразумение? - Не бе в състояние да скрие горчивината си. - Наредил си на адвоката си да унищожи кариерата ми и наричаш това недоразумение?
- Никога не съм му казвал такова нещо. Дай ми само час и после ще ти обясня всичко.
- Обясни ми го сега.
Той сякаш си даде сметка, че тя заслужава нещо повече, защото се отдръпна от вратата и се приближи до парапета.
- Кажи ми какво пишеше в доклада.
