Бренди прибра телефона в дамската си чанта. Нахлузи червеникавия кадифен халат, под чийто ръб щръкна широкия подгъв на нощницата. Отиде до вратата, открехна я на пет сантиметра и надзърна.
Не Ноно я избута безмилостно навътре, а Роберто. Огледа я от глава до пети и на устните му разцъфна усмивка.
Проклятие. Не изглеждаше развеселен. Изглеждаше… досущ когато тя си беше сложила дантелената нощничка и му бе изнесла съблазнително модно ревю. Черната му коса беше разрошена, все едно току-що си бе свалил шапката. Един кичур, увиснал на челото му, я изкушаваше да го отметне. В кафявите му очи тлееха пламъци, а устните му… устните му бяха толкова талантливи.
Не беше най-подходящият момент да мисли за такива работи.
Отдръпна се назад.
Той я последва.
Тя докосна копчетата на шията си, за да се увери, че са закопчани. Преглътна и попита:
— Четката за зъби?
— Заповядай. — Той извади пластмасовата опаковка от джоба на ризата си. — Рискувах живота и крайниците си, за да ти я купя. Заслужавам награда.
— Рискувах живота и крайниците си, за да обядвам с теб. Тъй че сме квит. — Тя нахално размаха четката.
— Значи и двамата заслужаваме награда.
— Да ги нямаме такива! — Тя кръшно се заизвива назад, но излезе, че той е гъвкав като нея, защото за нула време се озова в прегръдката му. Тласкан от някакъв вътрешен ритъм, той я прикова до стената, докато тя не започна да усеща само горещото му тяло и хладната стена.
Роберто зарови глава в косата й и вдиша, сякаш уханието й го упойваше.
— Това няма да се понрави на дядо ти. — Обаче на
— Аз само те държа — помилва я гласът му.
— И ме душиш. — Тялото й се изви и се притисна в неговото, сякаш бе разпознало своята половинка.
Той се засмя и топлият му дъх парна челото й.
— Харесва ми как миришеш. Ноно би разбрал това.
Притваряйки очи, Бренди на свой ред вдиша, ала предпазливо; така, че Роберто да не забележи. Той ухаеше на чист въздух и бурни страсти, ала нещо липсваше… нейният аромат върху кожата му.
— Да не говорим, че на теб също ти харесва как мириша…
По дяволите! Сега вече я спипа.
— Ноно ме предупреди да се пазя от мъже като теб.
— Нима? — Той докосна бузата й с устни. — Дядо не е вчерашен. Той е мъж като мен. Освен това кой мислиш ме изпрати горе с четката?
Бренди намръщено повдигна глава.
— Защо му е да те изпраща?
— Симпатична си му. Иска да се задомим.
— Да се
— Най-съкровеното му желание е да вземе в ръце своя правнук, преди да умре.
— Много спокойно го приемаш това желание! — Роберто още я държеше така, че всеки сантиметър от телата им се допираше.
Господи. Женитба. Ноно за коя я мислеше? И като стана дума: за коя я мислеше Роберто?
— Ноно знае, че от уважение към него няма да стигнем прекалено далеч в къщата му. — Докато говореше, Роберто плъзна коляно между бедрата й и тя ритмично взе да се търка в него.
Мразеше обзелата я възбуда.
— Добрият сватовник знае, че първият и най-важен елемент от събирането на хората е обща среда и общи ценности.
— Както вие с Алан ли?
— Как можа да я изречеш тази гадост? — Тя впи пръсти в раменете му. — Споделих го пред теб като пред близък човек! Не е нужно да ми натякваш за тази издънка.
— Не е издънка. — Роберто се усмихна — топло, лениво повдигане на устните. — Ако го обичаше, тогава щеше да е издънка.
Той я влудяваше далеч повече от Алан.
— Но аз и теб не обичам, нито пък ще се оженя за крадец на диаманти.
— Не съм те питал.
И Роберто я целуна.
Нейната болка — ако това беше болка — се разтопи под талантливите ласки на неговите устни, неговата страст и бавното, неумолимо надигане на собственото й желание.
Как се бе стигнало дотук? Поне по отношение на авантюрата си двамата се бяха държали разумно през целия ден. Той не я беше притискал. Тя не беше казала твърде много. Успя да се залъже, че ще уредят положението без излишни разправии. Сега истината й стана ясна. Призната или не, страстта помежду им тлееше и при най-лекото докосване кипваше. Бренди балансираше на ръба на оргазма… Само ако той спреше това движение с коляното си, би могла да се удържи…
Той не спря и тя не се удържа.
Роберто заглуши виковете на освобождението й в гърдите си и я подхвана, щом тя безжизнено се отпусна. Когато пак можеше да се държи на крака, я пусна, наведе се и вдигна нещо от пода. Постави го в шепата й и сключи пръстите й около предмета. Кадифеният му глас прошепна до лицето й:
— Лека нощ,
Тя зашеметено го изпрати с поглед. Взря се в ръката си и видя четката за зъби… а върху пластмасовата опаковка се бяха отпечатали и петте й пръста.
Докато Бренди го водеше по коридора към апартамента си, Роберто уверено крачеше подире й, питайки се дали тя усеща жегата, която се излъчва от него.
— В жилището ми е пълна неразбория. — Тя дрънкаше с ключовете. — Нанесох се миналата седмица.
Бренди демонстрираше възхитителна бойкост, докато се преструваше, че експлозивният оргазъм от предишната вечер никога не го е имало.
