— Не може да бъде! Тия Фосера не могат ли да си позволят хубаво място за сбирките си?
— Могат. — Роберто наблюдаваше как Нюби внимателно паркира лимузината по начин, който гарантираше бързо отстъпление… ако се стигнеше дотам. — Но хубавите места са за жените им.
— Тоест, това е мъжко парти?
— Никак даже. Обаче силно ме съмнява, че тук ще се натъкнем на някакви съпруги.
— Да не би да купонясват с проститутки? И ние ще влезем при тях?
— Не ставай смешна. Не бих те набутал сред проститутките. — Той й помогна да слезе от колата. — Те купонясват с любовниците си.
Голямото помещение бе професионално декорирано, за храната беше наета кетърингова фирма. Музикалният състав би могъл да свири в кой да е от най-добрите нощни клубове в града. Но въпреки това кланът Фосера бе организирал партито си в зала, вмирисана на пури и мъжки чорапи.
Роберто преброи членовете на клана край бара — двайсет и двама — като обърна специално внимание на изходите, в това число прозорците. Отбеляза си групичката жени, застанали близо до дансинга, които се смееха пискливо и пиеха всичко — от текила до ледени коктейли, украсени с шарени чадърчета.
— Мили боже! — изуми се Бренди. — Не знаех за конкурса. — Тя подаде палтото си на гардеробиерката.
— Какъв конкурс? — Роберто се усмихна на момичето със специална топлина, надявайки се, че ако с Бренди им се наложи да излязат бързешком, то ще се сети кои са техните дрехи.
— В който печели жената с най-курвенско облекло. Майчице мила! Дали поне една от тези кокони има двайсет години?
Мосимо се запъти към тях с усмивка на лицето и протегната ръка.
Бренди сниши глас:
— Предполагам, че загубилата конкурса трябва да спи с
— По улиците се шепне, че жена му с въздишка на облекчение го е тласнала в обятията на любовница — тихо отговори Роберто.
— Сто на сто. — Когато Мосимо стигна до тях, Бренди поздрави: — Здравейте, господин Фосера, колко е хубаво да се срещнем отново.
— Хей! Че това била адвокатката. Уиски, а?
— Какво? — обърка се Бренди.
— Казваш се „Уиски“, нали?
— Казвам се „Южняшка утеха“5 — спокойно го поправи тя.
Правеше се на умна пред Мосимо Фосера — човек докачлив и без чувство за хумор — и на Роберто му идеше да я напляска хубаво.
Вместо това се засмя снизходително.
— Тя пие „Южняшка утеха“. — Той я потупа по задника. — Тичай да си поприказваш с другите мацки, скъпа, а щом свърша тук, обещавам да те закарам у нас и да ти дам каквото заслужаваш.
— С тебе ми е далеч по-комфортно, скъпи. — Бренди ококори очи в знак на фалшиво обожание.
— Както желаеш. — Роберто целуна пръстите й. — Тя ме обожава и иска винаги да е до мен — обясни той на италиански.
— Виждам. — Мосимо също отговори на италиански и я погледна критично. — Обаче женските трябва да се сдушват с женски, а?
— Е! — Бренди рязко се отдръпна с престорено възмущение. — Щом сте такива грубияни и ще си приказвате на италиански, аз ще си взема едно питие.
— Спомни си специалните свойства на шампанското — подхвърли Роберто.
С поглед, който обещаваше, че ще му го върне тъпкано, Бренди се отправи към групичката оскъдно облечени момичета.
— Тази жена е огън — каза Мосимо. — Ако решиш, че ти трябва някой да я укроти…
— Обичам диви котки.
— И дядо ти беше същият, ама не е хубаво жената да върти мъжа на малкия си пръст.
— О, ти не знаеш какви работи върши Бренди с пръстите си — ухили се Роберто. — Благодаря ти за тазвечерната покана, Мосимо. Особено съм ти благодарен за категоричното предложение да се домъкна тук.
— Хей, приятно ми е да виждам приятелите си, когато ми е приятно да ги виждам. — Мосимо го прегърна през раменете и го поведе към мъжете на бара. — Тъй… помисли ли си за моето предложение?
— Да открадна Пламъка на Романови ли?
— Шшшт! — Мосимо хвърли поглед към сервитьорите. — Не бъди нехаен.
— Аха, а в микрофона ли да говоря? — Роберто докосна цветето на ревера му.
— Да. Говори в микрофона. — Мосимо се засмя слабо.
Членовете на клана Фосера стояха с чаши в ръце, наблюдаваха Мосимо, наблюдаваха Роберто — тихи, заплашителни… притаени.
— Рики, братче, радвам се да те видя отново. — Роберто се здрависа с него. — Дани. Грег. — Погледът му обходи групата. — А къде е Фико?
— Замотал се е някъде — отвърна Рики.
— Излязъл е да си пушне — отвърна Грег.
— Дано да го видя. — Колко интересно, че беше решил да отсъства точно сега. — Само че не познавам тези младежи тук. — Роберто посочи по-младите мъже, между двайсет и двайсет и петгодишни, наредени до стената.
Те се мусеха; един даже му обърна гръб.
— Те са момчета. Не са важни. — Мосимо ги изпъди с рязък жест. — Идете да потанцувате с гаджетата.
Роберто видя как те бавно се разпръснаха, недоволни, че са били отпратени с лека ръка. Нищо чудно, че Мосимо губеше контрол върху фамилията и бизнеса. В младежите кипеше тестостерон.
