— Може да е нов букет цветя — изкисква се Сузи. — От твоя обожател!
Откакто стана онази работа с мен, непрекъснато ме обсипват с букети, като поне половината от тях са от Нейтън Темпъл, придружени от картички, на които пише неща от рода на: „Приемете моите най-дълбоки благодарности!“ или „Благодаря ви за неоценимата подкрепа!“.
Добре де, прав е да ми бъде благодарен. Защото Люк вече се готвеше да тръгва за вкъщи, когато именно аз изтъкнах, че е по-добре да си остане в Кипър и да завърши работата, за която е отишъл там, защото на мен няма да ми стане нищо, тъй като и без това ще остана при Джес. Та той остана. Прибира се едва днес. Самолетът му вероятно се приземява точно в този момент.
Нещо отвътре ми подсказва, че нещата между мен и Люк най-сетне ще се оправят. Вярно, че си имахме своите възходи и падения… преживяхме и множество бури… но отсега нататък ще плаваме само по спокойни води. Защото, първо на първо, аз вече съм нов човек. Превърнах се в зряла, разумна личност. И ще имам същите зрели отношения с Люк. Възнамерявам да обсъждам с него абсолютно всичко. Ще му казвам всичко. И повече никакви идиотски ситуации, когато се оказваме скарани. Защото с него сме отбор!
— Честно да ти кажа, мисля си, че Люк въобще няма да ме познае — отбелязвам, като отпивам замислено от кафето си.
— О, няма начин да не те познае — казва Сузи, като ме оглежда. — Не изглеждаш чак толкова зле. Така де, не че шевовете не са гадни, обаче онази цицина на главата ти вече изглежда доста по-прилично.
— Нямам предвид външно — поправям я аз, — а вътрешно. Аз съм напълно променена личност!
— Така ли? — стряска се не на шега Сузи.
Господи, ама как е възможно хората да не забелязват нищичко?!
— Ами да! Я ме погледни само! Приготвям икономично кафе и организирам протестен поход, ям супа и… всичко останало.
Въобще не съм споменавала на Люк, че организирам протестна кампания. Направо ще изгуби ума и дума, когато зърне съпругата си, превърнала се в общественичка! Ще бъде много впечатлен, сигурна съм!
— Беки? — прекъсва ни гласът на Джес и двете вдигаме глава. Зърваме я застанала на прага с доста странно изражение на лицето. — Имам нещо за теб. Едни алпинисти се връщат току-що от Скъли Пайк и… са намерили това.
Буквално подскачам от изумление, когато я виждам как измъква иззад гърба си чанта от телешка кожа, с ръчно изрисувам ангел.
Моята ангелска чанта!
Мислех си, че никога повече няма да я видя.
— О, боже! — чувам Сузи да ахва.
Взирам се в чантата, без да мога да кажа каквото и да било. Вярно, че е малко опърпана и близо до дръжката се вижда някаква дълбок прорез, но като изключим това, тя си изглежда почти по същия начин, както си беше. Ангелът си е съвсем същият. И проблясващият надпис „Гейбриъл“ също.
— Изглежда ми наред — отбелязва Джес, като я върти в ръце. — Сигурно се е понамокрила малко и като гледам, се е по-раздърпала, но иначе нищо й няма. Заповядай! — И ми я подава тържествено.
Обаче аз не съм в състояние да се помръдна. Не мога да я поема от ръцете й.
— Беки? — оглежда ме леко разтревожена Джес. — Заповядай! — Бутва чантата към мен, обаче аз се отдръпвам като попарена.
— Не я искам — изричам накрая и извръщам поглед. — Тази чанта едва не съсипа брака ми. Още от мига, в който я купих, всичко се обърна с главата надолу. Мисля, че е прокълната.
— Прокълната ли? — изумява се Джес и двете със Сузи си разменят погледи.
— Беки, чантата не е прокълната — обръща се към мен Сузи. — Това си е фантастична чанта! Всички на света искат да имат чанта „Ейнджъл“!
— Не и аз. Вече не искам. На мен ми донесе само неприятности. — Поглеждам първо едната, после другата и започвам да се чувствам почти като мъдрец. — Знаете ли, последните няколко дена ме научиха на много неща. Успях да видя живота си под нов ъгъл. И ако трябва да направя избор между брака си и една фантастична чанта, то… — Разпервам драматично ръце и завършвам: — Ще избера брака!
— Аууу! — изумява се Сузи. — Ама ти наистина си се променила! Извинявай! — добавя неловко, когато зърва лицето ми.
Абе тя за каква ме мисли наистина? При всички положения щях да избера брака, разбира се!
Или поне съм… доста сигурна, че щеше да бъде така.
— И тогава какво ще правиш с нея? — пита Джес. — Ще я продадеш ли?
— Можеш да я дариш на някой музей — възкликва вдъхновено Сузи. — С надпис: „От колекцията на Ребека Брандън“.
— Мисля, че имам по-добра идея — отбелязвам хитро аз. — Може да бъде включена като звездата на днешната томбола! — Ухилвам им се и добавям: — И ще извъртим нещата така, че да я спечели Кели!
Към един часа следобед в къщата гъмжи от народ. Хората са се събрали за последни уточнения и атмосферата е просто удивителна. Двете с Джес раздаваме купички със зеленчукова супа, а Сузи в момента показва всичките си плакати на Робин и навсякъде царят суматоха и весели разговори.
Господи, ама как досега не съм се сещала да се включа в протестна кампания?! Та това е най-хубавото нещо в целия свят!
