— Много от вас ме чуха онази вечер да казвам на Беки, че ние не сме сестри. Много от вас ме чуха да я… отричам. Е, оказва се, че ние наистина сме сестри! — Прави пауза и по бузите й избива лека руменина. — Но дори и да не бяхме такива… Дори и да не бяхме… — Тук оглежда стаята със заплашителна физиономия и завършва: — За мен щеше да бъде чест да познавам Беки и да я смятам за своя приятелка!
— Браво! — провиква се дрезгаво Джим.
— А отиването днес на този митинг… с всички вас… и с моята сестра… — Джес сплита ръка в моята. — … е един от най-гордите мигове в моя живот!
В стаята се възцарява пълно мълчание.
— Извинявай, Беки — обръща се към мен Джес, — какво искаше да ни кажеш?
— Ами… аз… — изричам немощно. — Просто исках да кажа… Да ги разбием!
Мис Джесика Бъртрам
Хил Райз № 12
Скъли
Къмбрия
Скъпа мис Бъртрам,
Днес с изненада забелязах, че от Вашата сметка е изтеглена значителната сума от хиляда британски паунда.
Тъй като подобна трансакция е крайно необичайна за Вашата банкова сметка, позволявам си да се свържа с Вас, за да се уверя, че не е допусната грешка.
— Оставете земята ни на мира! — реве Робин във високоговорителя си.
— Вън! Вън! Вън! — ревем ние останалите и аз се ухилвам превъзбудено на Джес. Ако изобщо съм имала някога съмнения дали постъпвам правилно, всички те отдавна са се изпарили.
Човек трябва просто да се огледа наоколо. Трябва да види с очите си какво се канят да съсипят. Ние стоим на Пайпър Хил — и това е най-удивителното природно кътче, което някога съм виждала! На върха има едно дърво, сред тревата растат полски цветя, а вече успях да видя и шест пеперуди. И въобще не ми пука дали „Аркодас Труп“ са клиенти на Люк или не. Как имат наглостта да строят търговски център върху тази красота?! Особено някакъв тъп център, в който дори няма филиал на „Спейс НК“!
— Оставете земята ни на мира!
— Вън! Вън! Вън! — рева аз с пълно гърло. Протестирането е най-готиното нещо, което съм правила до този момент! Ама най-страхотното! Намирам се на върха на хълма заедно с Робин, Джим и Джес, а гледката пред очите ни е зашеметяваща. На митинга се явиха над три хиляди души! Те се качват по алеята към евентуалния строителен терен, размахват плакати и протестни лозунги, надуват свирки и удрят барабани, а след тях вървят жадно два местни телевизионни екипа и цяла сюрия журналисти.
Непрекъснато се оглеждам наоколо, но от хората от „Аркодас Труп“ все още ни следа. Нито пък от Люк. За което отчасти съм много доволна.
Така де, не че ме е срам, задето съм тук. Даже точно обратното. Аз съм от хората, които отстояват убежденията си и се борят за благото на онеправданите, независимо какво си мисли този или онзи.
Но сега, като се замисля, ако Люк действително се появи, мисля да си сложа шапка само с две цепки и бързо да се скрия в тълпата. Той никога няма да ме забележи в тази тълпа. И всичко ще бъде наред.
— Оставете земята ни на мира!
— Вън! Вън! Вън!
Джес размахва енергично своя плакат с надпис „УБИЙЦИ НА ДИВАТА ПРИРОДА“ и от време на време надува свирката си. Еди и Лорна са си сложили флуоресцентни перуки в розово и държат високо голям лозунг, на който пише: „КАТО УБИВАТЕ ЗЕМЯТА НИ, УБИВАТЕ И НАШЕТО СЕЛИЩЕ!“
Тълпата става все по-голяма и при даден от мен знак Робин вдига и своя плакат и се изкачва по стълбичката към платформата, която сме приготвили. Пред него има микрофон, а гледката зад него — със синьото небе и девствената природа, е направо умопомрачаваща. Фотографът, когото наех специално за случая, прикляква и започва да прави снимки, а не след дълго към него се присъединяват телевизионните екипи и фоторепортерите на местните вестници.
Тълпата постепенно утихва и всички се обръщат към Робин в очакване на речта му.
— Приятели, съратници, любители на нашата природа! — започва той, а гласът му кънти над смълчаната тълпа. — Моля всички вас само за миг да се обърнете и да разгледате онова, което имаме! Ние имаме красота! Имаме дива природа. Имаме всичко, от което се нуждаем!
Прави драматична пауза, точно както го учих, и се оглежда. Вятърът развява косата му, а лицето му е цялото червено от вълнение.
— Нуждаем ли се от търговски център?
— Не! Не! Не! — ревем всички с пълен глас.
— Нуждаем ли се от замърсяване?
— Не! Не! Не!
— Нуждаем ли се от още безсмислени консуматорски боклуци? Някой от вас нуждае ли се от още… — Тук се оглежда саркастично — …
