— Люк, точно сега не мога — прехапвам устни аз. — Иначе много искам да работя с теб, наистина! И много ще се радвам да стана част от вашия екип! Но точно за днес имам планирана една работа. Обещах на Джес! И на… няколко други хора. И не мога да ги изоставя просто ей така. Много съжалявам!
— Няма проблеми — отговаря Люк тъжно. — Моя е грешката, че не те наех, когато имах тази възможност. Е, значи довечера по някое време ще се видим. — Въздъхва дълбоко. — Не знам кога точно ще приключа, но сигурно ще ти се обадя, когато разбера.
— Горкичкият ми! — изричам съчувствено. — Надявам се всичко да мине добре! Ще бъда с теб духом! Къде ще бъдеш точно?
— Ами, това може би е единственият плюс в създалата се ситуация. Ще бъда в северната част на страната. Всъщност, доста близо до вас.
— Аха! — възкликвам с интерес. — И каква е тази криза, ако смея да попитам? Да не би пак някой дебелогъз бизнесмен да е сгафил със сметките?
— По-лошо — изрича мрачно съпругът ми. — Някаква си група за защита на околната среда, пръкнала се от нищото, ще прави голям митинг!
— Група за защита на околната среда ли? — изненадвам се аз. — Майтапиш се! Страхотно съвпадение очевидно, защото ние…
И не довършвам. Лицето ми изведнъж се сгорещява и започва да ме сърби.
Не може да бъде…
Не, това е пълен абсурд! На ден има сигурно милиони митинги, в цялата страна…
— Не знам кой контролира нещата, обаче трябва да ти кажа, че доста разбира от работа с медиите — продължава Люк. — Този следобед имат митинг, за тях са писали по вестниците, от телевизията също проявяват интерес… — Изсмива се. — И само чуй, Беки! Протестират срещу построяването на търговски център!
Всичко наоколо започва да ми се върти около погледа. Преглъщам няколко пъти, като се опитвам да запазя самообладание.
Не може да бъде за същото нещо! Просто е невъзможно!
Ние не протестираме срещу „Аркодас Груп“. Знам, че не е срещу тях! Протестираме срещу Търговска верига „Мейбел“!
— Скъпа, трябва да затварям — прекъсва Люк мислите ми. — На другата линия е Гари и чака да ми обясни накратко ситуацията. Но с теб ще се видим по-късно. Ах, да, щях да забравя! Весело прекарване на онова, което ще правите заедно с Джес!
— Д-да… добре — смотолевям с половин глас.
Когато се връщам в дневната, сърцето ми бие доста бързичко. Всички са насядали в полукръг и внимателно наблюдават Робин, който е вдигнал голяма диаграма с две залепени на нея фигури, върху която се вижда заглавието: „Как да се противопоставим на полицейски арест“. В момента, в който влизам, той тъкмо казва:
— … в този смисъл особено полезна е областта около слабините. Всичко наред ли е, Беки?
— Напълно! — изписквам, обаче гласът ми е две октави по-висок от обичайното. — Само един бърз въпрос. Ние протестираме срещу Търговска верига „Мейбел“, нали така?
— Точно така.
— И това няма нищо общо с „Аркодас Груп“, нали?
— Всъщност има — поглежда ме изненадано той. — „Мейбел“ е собственост на „Аркодас Груп“. Ти не го ли знаеше?
Отварям уста, обаче нищо не успявам да кажа.
Като че ли ще припадна.
Значи току-що съм оркестрирала огромна медийна кампания срещу най-новия и най-важен клиент на Люк. Аз. Неговата съпруга.
— Мръсни копелета! — отбелязва бойко Робин. — Знаете ли какво разбрах днес? Че изпращат своята агенция за връзки с обществеността да се разправя с нас! Някакви големи клечки от Лондон. И специално за целта са докарали със самолета си най-голямата клечка. Поне така разбрах!
О, господи! Няма да мога да се справя с всичко това!
Какво ще правя сега? Какво?
Трябва да се отдръпна. Да, точно така. Ще трябва да кажа на всички, при това още сега, че се отдръпвам и че се дистанцирам от цялата тази работа.
— Мислят си, че ние сме някакви дребни риби — продължава Робин, а очите му светят застрашително. — Мислят си, че нямаме никакви ресурси. Обаче ние имаме страстта си! Ние имаме вярата си! И преди всичко… — Тук се обръща към мен. — Имаме Беки!
— Какво?! — подскачам паникьосано, когато всички се обръщат към мен и започват бурно да ме аплодират. — Не, моля ви се! Наистина… Аз… нямам нищо общо с това…
— Не бъди толкова скромна, Беки! — възкликва Робин. — Ти трансформира целия ни протест! Ако не беше ти, нищо от всички тези неща нямаше да се случи!
— Не казвай такова нещо! — ахвам ужасено. — Искам да кажа… че просто държа да се отдръпна. Всъщност… — Тук едва успявам да преглътна. — Всъщност трябва да ви кажа нещо…
Хайде де! Просто им кажи!
Улавям топлия поглед на Джим и извръщам глава. Господи, няма да бъде лесно.
— Чакай малко! — достига зад мен треперещ глас. Оглеждам се изненадано и виждам как Джес се приближава към мен. — Преди да кажеш каквото и да било, бих искала аз да кажа нещо!
И когато тя се приближава и застава до мен, цялата стая потъва в напрегната тишина. Джес вдига гордо брадичка и поглежда тълпата право в очите.
