Повеждам ги към кухнята, а Джес върви след мен, като оглежда апартамента.
— Хубаво местенце — казва накрая.
— Беки доста се постара — отбелязва любезно Люк. — Трябваше да видиш какво беше тук преди седмица! Доставиха ни покупките от медения месец и… просто нямаше къде да се стъпи! — Поклаща невярващо глава и за пореден път отбелязва: — Просто не знам как успя да се справиш с всичко това, Беки!
— О, нищо работа — усмихвам се скромно. — Просто въпрос на добра организация.
Тъкмо включвам чайника за водата, когато в кухнята се появява и Гари.
— Това е моят партньор Гари — представя го Люк. — Гари, това е полусестрата на Беки, Джес. Идва от Къмбрия.
— Аха! — кимва Гари, като клати глава. — Познавам добре Къмбрия. Красиво местенце е там! И къде точно живеете?
— В едно селце на име Скъли — отговаря Джес. — Там е доста селски район. Напълно различен от всичко тук.
— Да, ходил съм в Скъли! — възкликва Гари. — Макар и преди много години. Там някъде ли беше онзи прочут алпинистки маршрут?
— Сигурно имате предвид Скъли Пайк.
— Същият! Опитахме се да изкатерим този връх, обаче времето ни изигра лоша шега. Едва не паднах от скалите!
— Да, понякога катеренето може да бъде много опасно — съгласява се Джес. — Човек трябва да е напълно наясно какво прави. Всякакви идиоти идват при нас от юг и се забъркват в какви ли не неприятности.
— Да, и аз съм сред тях! — изрича весело Гари. — Но все си заслужава — най-малкото заради красивата природа! — Обръща се към Люк и допълва: — Трябва само да видиш онези каменни стени! Забележителни са! Като произведения на изкуството. Простират се на километри из целия регион там!
Слушам този разговор така, сякаш някой ми разказва приказка. Много бих искала да опозная малко по-добре селската част на Англия. Много бих искала да зърна и каменните стени. Така де, единственото, което познавам от тази страна, са само Лондон и графство Съри, което си е на практика също Лондон.
— Трябва да си купим една вила в Къмбрия! — изричам възторжено, докато раздавам чашите с чай. — В селото на Джес! Така ще можем да се виждаме доста често. Няма ли да е страхотно?! — Последното отправям към Джес.
Настъпва продължителна тишина.
— Да — обажда се накрая Джес. — Страхотно!
— Не мисля, че в близко бъдеще ще купуваме вила, където и да било — казва Люк, като ме поглежда с присвити очи. — Не си ли спомняш, че сме на ограничен бюджет?
— Да, знам — тросвам се аз и също присвивам очи към него. — И аз се придържам към него, нали?!
— Е, така е — съгласява се Люк. — Колкото и да е невероятно, успяваш. — Поглежда към кутията с бисквитите „Фортнъм“ на барплота и добавя; — Макар че, ако трябва да бъда честен, направо не мога да проумея как го правиш! — Погледнете само! — добавя и отваря хладилника. — Пълнени маслини, пушен омар, и това на ограничен бюджет!
Не мога да не се изпъча от гордост. Цялата тази храна е благодарение на продажбата на онези часовници от „Тифани“. Толкова бях щастлива, че веднага излязох и накупих цяла кошница с любимите храни на Люк.
— Просто въпрос на добро управление на семейните финанси — изричам нехайно и му поднасям чинията. — Почерпи се с луксозна шоколадова бисквитка!
— Хммм — отправя ми Люк поглед, пълен с подозрение. После се обръща към Гари и го подканя: — Хайде да продължаваме!
Двамата мъже излизат от кухнята и ето че аз оставам сама със сестра си. Наливам по още една чаша чай и се качвам на високото столче, точно срещу нея.
— Е, какво искаш сега да правим? — питам аз.
— Аз съм лесна гостенка — свива рамене Джес.
— Не, не, само кажи! Всичко зависи само от теб! Изцяло!
— За мен няма никакво значение — отвръща тя и отпива от чая си.
Пак настъпва тишина, нарушавана единствено от капенето на чешмата в мивката.
Което всъщност е добре. Това е един от онези тихи моменти, изпълнени със спокойствие и негласно разбирателство, които човек има с членовете на своето семейство. Всъщност именно тишината доказва, че хората се чувстват добре един с друг. Няма нищо общо с неудобство или нещо подобно.
О, господи! Кажи нещо, моля те!
— Бих искала малко да потренирам вдигане на тежести — заявява внезапно Джес. — Обикновено го правя всеки ден, обаче тази седмица нямах подобна възможност.
— Страхотно! — светват ми очите. — Това е великолепна идея! Аз също ще се присъединя към теб!
— Сериозно? — изумява се Джес.
— Разбира се! — Изпивам си последната глътка чай, оставям си чашата на плота и заявявам: — Само ще отида да се приготвя!
Каква страхотна идея! Да правим заедно гимнастика си е пълно свързване между двете ни! Можем да мръднем до фитнес салона на Тейлър, дето се намира на първата пряка от нас и където аз имам златна членска карта, да се поизпотим малко, а после да се отбием в уютния плодов бар. Знам, че плодовият бар със сигурност е отворен, защото често се отбивам там точно по това време на деня.
За фитнес залата на долния етаж не съм много сигурна, но ще видим.
Или май беше на горния етаж?
Както и да е. Където ще да е.
