— А колко струва? — пита Джес и отново грабва бутилката, за да погледне етикета с цената. — 2. 95 лири! — Възмущението й е напълно очевидно. — Три паунда за малко захар и вода?! За тези пари можеш да си купиш двадесеткилограмова торба с картофи.
— Да де, ама… аз не искам двадесеткилограмова торба с картофи!
— А трябва! — изтъква назидателно сестра ми. — Картофите са едни от най-хранителните и най-евтините хранителни продукти! — Оглежда ме укорително и добавя: — Хората често ги подценяват. Обаче знаеш ли, че в кората на картофа има много повече витамин С, отколкото в портокала?
— Ами… не — отговарям притеснено. — Не, не знам.
— Човек може преспокойно да живее само с картофи и мляко — отбелязва Джес и започва отново да вдига импровизираните си дъмбели. — От тях получаваш на практика всички хранителни съставки, от които се нуждае тялото ти.
— Ясно! Това е… добра идея. Ами… аз ще отида да си хвърля един душ.
Когато затварям вратата на спалнята, се чувствам напълно объркана. Какво беше това за картофите? И как изобщо стигнахме до тази тема?
Тръгвам по коридора и през вратата на кабинета зървам Люк, който смъква нещо от лавицата.
— Много си спортна днес — подвиква ми той, като вдига глава. — Да не би да отивате във фитнес залата?
— А, не. Двете с Джес поспортувахме малко — отговарям аз, като отмятам назад коса.
— Браво на вас! Е, значи вече се разбирате, така ли?
— Да, при това доста добре — подвиквам, като продължавам по коридора.
Което… може би е точно така.
Въпреки че, ако трябва да бъда честна, с Джес никога не се знае. Тя надали може да се нареди сред хората, които те привличат моментално.
Както и да е. Дотук добре. И сега, след като потренирахме, можем да се възнаградим. Нуждаем се само от няколко питиета, малко барова обстановка и тиха музика. Тогава наистина ще можем да се отпуснем.
Докато водата се стича по тялото ми, усещам, че се изпълвам с ново вдъхновение. Нищо не може да се сравни с една хубава женска вечер! Двете със Сузи имаме толкова хубави спомени с подобни вечери от времето, когато живеехме заедно. Веднъж например, когато Сузи беше изоставена от приятеля си, посветихме цялата вечер на изпращане на предложения до него за лекарства за импотентност. Друг път пък си приготвихме коктейли с джоджен и едва не получихме алкохолно натравяне. Спомням си също как една вечер решихме да си обръснем главите и се заехме да търсим денонощен фризьорски салон.
А имаше и много вечери, когато не се случваше нищо особено. Тогава само гледахме филми, похапвахме си пица, говорехме си и се смеехме, и въобще — си прекарвахме страхотно.
Спирам насред подсушаването на косата си. Чувствам се странно, когато вече не мога да говоря за Сузи. Не ми се е обаждала нито веднъж, откакто й съобщих, че си имам сестра. Аз също не съм й звъняла.
Както и да е. Вирвам гордо брадичка. Това е животът. Хората си намират нови приятелки и нови сестри. Наричат го естествен подбор.
Пък и двете с Джес ще си прекараме страхотно тази вечер.
Изгаряща от нетърпение, аз си обличам някакви дънки и тениска, върху която със сребърни букви е изписано „Идеалните сестри“. После запалвам лампите на тоалетката си и изваждам оттам абсолютно всички гримове, които притежавам. Разравям кутията под леглото и измъквам трите си перуки, четирите изкуствени опашки, изкуствените си мигли, спрея с блясък за коса и татуировките. А накрая отварям специалния си шкаф, където складирам обувките си.
Обожавам шкафа си за обувки!
Разбрахте ли ме добре? Буквално го
Вече сме в пълна готовност за маскировката!
След това се заемам с подготовката на дневната. Изваждам всичките си любими видеокасети с филми и ги разстилам на пода, добавям към всичко това купчини със списания и запалвам няколко свещи. После следва кухнята, където вадя няколко купи и изсипвам вътре различни видове чипс, пуканки и сладки, и там запалвам няколко свещи и изваждам шампанското от хладилника. Когато оглеждам обстановката, забелязвам, че гранитните повърхности проблясват, а неръждаемата стомана излъчва млечно сияние от отражението на пламъците на свещите. Всичко е перфектно!
После си поглеждам часовника. Почти шест часът е. Джес сигурно вече е приключила с тренировката си. Насочвам се към стаята за гости и почуквам леко на вратата.
— Джес?
Никакъв отговор. Сигурно е под душа. Е, няма защо да бързаме.
Но когато тръгвам към кухнята, внезапно дочувам гласът й, който долита от кабинета. Странно! Приближавам се натам и леко отварям вратата. И ето че пред компютъра седи Джес, а от двете й страни стоят Люк и Гари, втренчени в екрана на монитора. Там пък зървам Люк, който говори на зелен фон.
