Разтварям широко вратите на гардероба и издърпвам чекмеджетата, където се намира екипът ми за фитнеса. Мога да си облека атлетическия си костюм „Джуси“, само дето с него може прекалено много да се изпотя. Или пък онази готина розова блузка, обаче един ден в плодовия бар зърнах едно момиче със същата…
Накрая избирам един черен ретро клин със странични ръбове, плюс бяла тениска към него и моите страхотни маратонки с ергономична подметка, които си взех от Щатите. Струваха ми значителна сума, обаче нали пък са с биохимичен баланс и двойно уплътнение на подметката в средата! Плюс факта, че стават както за маратонско бягане, така и за планинско катерене.
Намъквам се бързо в екипа си, вдигам си косата на конска опашка и накрая добавям онзи готин спортен часовник марка „Адидас“. (Което идва да покаже, че Люк въобще не беше прав. Казах му аз, че някой ден подобен часовник ще ми потрябва!) Втурвам се към стаята за гости и почуквам деликатно на вратата.
— Здрасти!
— Влизай! — долита отвътре приглушеният глас на Джес, който ми звучи доста странно. Отварям предпазливо вратата и я виждам легнала на пода, преоблечена в стари избелели шорти и тениска.
И прави коремни преси. Но ми трябва известно време да проумея какво точно прави, докато наблюдавам как цялото й тяло от кръста нагоре се вдига от пода, а после се спуска. Боже, ама тя е доста добра!
А ето че сега започна да прави онези упражнения с извивките на краката откъм кръста, които аз така и не успях да усвоя.
— Ще… ще тръгваме ли? — питам по едно време.
— Къде да тръгваме? — пита Джес, без да си нарушава ритъма.
— Към фитнес залата! Нали искаше да… — Не довършвам, защото точно в този момент тя започва да прави свещ.
Хайде де, ама това вече е прекалено! Само се фука!
— Не ми трябва да ходя никъде. Мога да си правя гимнастиката и тук.
Погледът ми пада върху тесен и дълъг белег върху долната част на крака на Джес. Тъкмо се каня да я попитам как се е наранила, когато тя ме забелязва, че я гледам, и се изчервява като домат. Очевидно е доста чувствителна. Значи по-добре да не споменавам белега.
— А нямаш ли нужда от дъмбели например? — питам аз.
— Имам си. — Бръква в раницата си и изважда оттам две стари пластмасови бутилки от минерална вода, пълни с пясък.
Това ли са й дъмбелите?!
— Кракът ми не стъпва в тези фитнес зали — отбелязва тя, като започва да вдига бутилките над главата си. — Чиста загуба на пари. Пък и половината от хората, които стават членове на подобни клубове, така и не се вясват там. Купуват си скъпи спортни екипи и никога не ги слагат. Какъв е смисълът тогава?
— Да, права си! Напълно съм съгласна с теб!
Джес спира за миг и поправя захвата си на бутилките. Точно в този момент погледът й пада върху моя клин.
— Какво е това? — пита сестра ми.
— Ами… — Ръката ми се плъзва надолу. Мамка му! Това е етикетът с цената! — Ами… нищо! — изричам сконфузено и побързвам да го напъхам в клина. — И аз ще отида да си взема моите… дъмбели.
Когато се връщам от кухнята с две бутилки минерална вода „Евиан“, не мога да не се чувствам леко притеснена. Не точно това имах предвид под гимнастика. Представях си как двете работим с лекота на два съседни уреда, на фона на някакво вдъхновяващо музикално парче и прожектори, от които косите ни блестят.
Както и да е. Няма значение.
— Ще взема да правя това, което правиш и ти, става ли? — питам, когато лягам до Джес на килима.
— В момента работя за бицепси — отбелязва сестра ми. — Фасулска работа е. — И започва да вдига и да спуска ръце, а аз повтарям това, което виждам. Господи, ама това упражнение май е доста бързичко!
— Да пусна ли малко музика? — питам по едно време.
— Нямам нужда от музика — казва Джес.
— Аз също — побързвам да се съглася.
Ръцете започват да ме болят. Натоварването надали им се отразява особено добре. Поглеждам крадешком към Джес, обаче тя помпи ли, помпи. Съвсем небрежно се привеждам напред, като се преструвам, че си оправям връзките на маратонките. И точно в този момент ми хрумва гениална мисъл.
— Ей сега се връщам! — извиквам и отново се втурвам към кухнята. След няколко мига съм отново при Джес, хванала в ръце две елегантни сребристи бутилки.
— Заповядай една здравословна напитка! — заявявам гордо и подавам едната бутилка на Джес. — Да си възстановиш баланса.
— Да си възстановя какво? — смръщва се тя и поставя на пода бутилките си.
— Така пише на бутилките. Ето, виж! — показвам й аз. — Съдържа уникална смесица от стимулиращи жизнената енергия витамини и билки!
Джес оглежда внимателно етикета.
— Само захар и вода! Погледни! Вода… глюкозен сироп… — Оставя бутилката и отсича: — Не, благодаря!
— Ама нали съдържа специални съставки! — възкликвам изненадана. — Възвръща баланса, жизнената енергия и овлажнява кожата отвътре!
— И как по-точно го прави?
— Ами… не знам точно.
