— Ето така можете да наслагате графичните изображения — тъкмо казва Джес, като печата бързо нещо на клавиатурата. — И да ги синхронизирате със саундтрака. Ако искате, аз мога да ви помогна.
— Какво става тук? — обаждам се изумена аз.
— Това е новият ни корпоративен сиди-ром — обяснява Люк. — Обаче типовете, дето са го правили, са си оставили ръцете. И сега всичко трябва да бъде наново редактирано.
— Сестра ти е направо магьосник по компютрите! — казва възторжено Гари.
— О, нищо особено. Научих тези неща доста отдавна — обажда се Джес, като продължава да печата нещо със светкавична скорост. — Целият университет трябваше да премине компютърните курсове още миналата година. Пък и доста си падам по техниката. Много ми харесва да си играя с подобни играчки.
— Това е фантастично! — отбелязвам аз. Помотавам се до вратата известно време, обаче Джес продължава да си печата нещо. — Ами… не искаш ли да дойдеш да пийнем по нещо? Приготвила съм всичко за нашата женска вечер!
— Много съжалявам! — вдига поглед към мен Люк, внезапно осъзнал ситуацията. — Извинявай, Джес, задържам те! Оттук нататък ние ще се оправим. Все пак много ти благодаря!
— Да, и аз! — приглася му Гари.
И двамата я наблюдават с такова огромно възхищение, че не мога да не почувствам поне мъничко ревност.
— Хайде! — подканям я с иначе ведър тон. — Шампанското ни очаква!
— Още веднъж много ти благодарим, Джес! — повтаря Люк. — Страхотна си!
— Няма проблеми — кимва Джес, става от стола и тръгва след мен.
— Мъже! — махвам пренебрежително с ръка, когато излизаме от кабинета. — Единственото, за което мислят, са компютрите!
— Аз обожавам компютрите — свива рамене сестра ми.
— Е, ами… аз също — свиря бързо отбой. — Безспорно!
Което отчасти е истина.
Така де, обожавам и-бей.
Когато въвеждам Джес в кухнята, усещам как ръцете ме засърбяват от вълнение. Ето го най-сетне! Моментът, който чакам толкова отдавна! Грабвам дистанционното на сидито и го включвам — и само след миг в кухнята гръмват „Систър Следж“. Купих този албум специално за случая!
—
— Бих предпочела нещо безалкохолно, ако разполагаш с такова — отвръща тя, като пъхва ръце в джобовете си. — От шампанското ме боли глава.
— О! — свивам се като ударена аз. — Ами… добре тогава.
Наливам й чаша „Аква Либра“ и оставям бутилката настрани, преди да е успяла да я сграбчи, за да провери цената — току-виж пак започнала да ми изнася лекция за картофите.
— Мисля, че тази вечер можем просто да се отпуснем — надвиквам музиката. — Да се позабавляваме… да поговорим… да се посмеем…
— Звучи ми добре — кимва Джес.
— Та ми хрумна едно нещо — може да се маскираме!
— Да се маскираме ли?!
— Ела, ще ти покажа! — Дръпвам я по коридора и влизаме в спалнята. — Можем да си направим грим една на друга… да пробваме най-различни дрехи… аз мога да ти направя прическа със сешоар, ако искаш…
— Ами… не знам — свива се Джес.
— Ще бъде много забавно, ще видиш! Виж какво, седни пред огледалото. Пробвай една от перуките ми! — Слагам си русата тип „Мерилин Монро“ и възкликвам: — Не е ли прекрасно?!
Джес примигва.
— Мразя огледалата — изрича накрая. — И никога не си слагам грим!
Вторачвам се неразбиращо в нея. Че как е възможно някой да мрази огледалата?!
— Освен това съм напълно доволна от начина, по който изглеждам — добавя с леко отбранителен тон тя.
— Ама, разбира се, че изглеждаш прекрасно! — изписквам аз. — Но не в това е въпросът! Става дума само за игра, за… забавление.
Мълчание.
— Както и да е — кимвам, като се опитвам да скрия дълбокото си разочарование. — Просто ми хрумна. Не е необходимо да го правим, щом не искаш.
Свалям си русата перука и изключвам осветлението на тоалетката. Стаята автоматично потъва в полумрак, което отразява великолепно начина, по който се чувствам. Наистина очаквах с нетърпение да гримирам Джес. Имах страхотни идеи за подчертаване на очите й.
Няма значение. Пак можем да си прекараме чудесно.
— Какво ще кажеш да гледаме някой филм? — предлагам аз.
— Няма проблеми — кимва тя.
Сега, като се замисля, гледането на филми в редица отношения е далеч по-добро. Всички обичат да гледат филми, а освен това на скучните места винаги можем да си бъбрим. Повеждам я към дневната и посочвам триумфално към подредените във ветрилообразна форма видеокасети на пода.
— Ето, избери си!
— Добре — кимва Джес и започва да ги разглежда.
— Ти падаш ли си по
— За мен няма никакво значение — отговаря Джес, като вдига поглед от касетите. — Ти избери нещо.
— Е, не може да нямаш любим филм!
— Да, но не е сред тези тук — отвръща Джес с леко отвратена гримаса. — Предпочитам нещо далеч по-сериозно.
