Беки Б. и аферата с чантата полностью

Тя се обръща на пети и излиза от кухнята, а аз отпивам мощна глътка вино. Главата ми все още бучи от взаимните ни писъци, а сърцето ми бие като обезумяло.

Не е възможно тази жена да е моя сестра! Не е възможно! Тя е жалка, стисната, лицемерна крава и аз не искам тя да ми се мярка пред очите никога повече!

Никога!

Въобще не ми пука! На кого му е притрябвала сестра?! Не и на мен!

Първо на първо, никога не съм искала да имам сестра. Никога не съм молила за такава. Много си ми е добре и сама.

Освен това изобщо не съм сама. Имам си силен и любящ съпруг. Не ми трябва някаква си мизерна сестра!

— Тъпа сестра! — изричам на глас, докато се боря с капачката на един буркан мармалад.

Изминаха близо две седмици, откакто Джес си тръгна. Служебното съвещание на Люк днес е в по-късните часове на деня, а мама и татко ще наминат на път за аерогарата, така че аз приготвям закуска за всички.

— Моля? — вдига глава Люк, който точно в този момент влиза в кухнята. Изглежда пребледнял и напрегнат и така е вече от няколко дена. В момента „Аркодас Труп“ вземат решение във връзка с неговата оферта и единственото, което той може да направи, е да чака. А, честно да ви кажа, съпругът ми не го бива много по чакането.

— Просто си мислех за Джес — отговарям аз, като поставям на масата буркана с мармалада. — Ти се оказа напълно прав за нея. Тя и аз никога няма да намерим общ език! Никога през живота си не съм срещала по-стиснат човек от нея!

— Мммм — промърморва неясно Люк, като си налива портокалов сок.

Е, нищо не му пречи да бъде малко по-отзивчив към мен и проблемите ми.

— Следващия път ще послушам съвета ти — отбелязвам, като се опитвам да му привлека вниманието. — И изобщо не трябваше да я каня у дома, ако питаш мен! Направо не мога да повярвам, че с тази жена имаме някаква кръвна връзка!

— По мое мнение към края тя стана доста нормална — изрича накрая Люк. — И въобще не мога да проумея защо да е невъзможно да се разбирате.

В гърдите ми се надига негодувание.

От него не се очакваше да каже подобно нещо. Той трябваше да каже нещо от рода на: „Каква абсолютно гадна кучка! Направо не мога да повярвам как успя да я изтърпиш и една минута!“

— Беки, какво правиш, ако смея да попитам? — пита Люк, когато погледът му пада върху трохите и найлоновите пакетчета, които са по целия гранитен барплот.

— Правя вафлички! — отговарям гордо.

Което идва, за да докаже още нещо. Джес въобще не беше права. Използвам уреда за приготвяне на вафлички почти всеки ден. Ето поредната доза! Ще ми се тя да беше тук и да ме види!

Единственият проблем е, че не ме бива много по приготвянето на сместа. Затова ето какво измислих: купувам готови вафлички, изрязвам ги във формата на сърчица и ги поставям в уреда за печене на вафлички, за да се затоплят.

Че какво лошо има в този подход?! Нали все пак използвам уреда?! Нали въпреки всичко ние ядем вафлички!

— Пак ли вафлички?! — отбелязва Люк и прави лека гримаса. — Мисля, че аз ще пропусна, но иначе благодаря!