Беки Б. и аферата с чантата полностью

— Не съм перфектна! Но що се отнася до теб, да — ти си безотговорна! — Изрича Джес и затваря с трясък книгата си. — Наистина, Беки, мисля, че е крайно време да осмислиш поведението си! Ти нямаш никакво чувство за лична отговорност! Вманиачена си на тема харчене на пари… на всичко отгоре и лъжеш…

— А ти пък си една нещастница! — изревавам аз. — Ти си стисната, нещастна крава, която изобщо не знае как да се отпусне и да се забавлява!

— Какво?! — изпищява потресена Джес.

— Този уикенд положих какви ли не усилия! — вече крещя. — Направих всичко, с което да те предразположа и да те накарам да се почувстваш добре дошла! А ти отказа на всяко мое предложение! Окей, не харесваш филми от рода на „Когато Хари срещна Сали“. Но какво ти пречеше да се престориш, че ти харесва? Ей така, от любезност към домакинята!

— Аха, значи предпочиташ да бъда неискрена с теб! — реве и Джес, като кръстосва ръце пред гърди. — Предпочиташ да те лъжа, така ли?! Но същото това може да се каже само за теб, Беки!

— Да се престориш, че нещо ти харесва, не означава, че лъжеш! — изпищявам безсилно аз. — Просто исках двете да си прекараме добре. Проучих какво обичаш и ти подредих стаята, и всичко… а ти си толкова студена! Все едно нямаш абсолютно никакви чувства!

Изневиделица усещам, че всеки момент ще се разрева. Направо не мога да повярвам, че рева срещу сестра си. Млъквам и няколко пъти си поемам дълбоко дъх. Може пък да успея да поправя нещата. Може пък все още да има основи, върху които да градим.

— Истината, Джес, е… че направих всичко това, защото много исках да станем приятелки — изричам тихо, с треперещ глас. — Просто да бъдем приятелки!

Вдигам очи с надеждата, че се е поразмекнала. Ала тя ме наблюдава още по-презрително от преди.

— А ти винаги трябва да получиш онова, което искаш, нали така, Беки?!

Лицето ми пламва от обидата.

— Какво… искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че си разглезена! — Острият й тон влиза право в ума ми. — Каквото поискаш, получаваш го! Всичко в живота ти се поднася на тепсия! Ако се забъркаш в някоя неприятност, родителите ти веднага се втурват да те спасяват, а ако не те, сега и Люк е насреща! Като си помисля за начина ти на живот, направо ми се повръща! — Размахва книгата си и добавя: — Животът ти е празен! Ти си куха и материалистична личност! И никога досега не бях срещала човек толкова вманиачен на тема външния си вид и пазаруването!

— Ти ли ми говориш за вманиаченост? — изпищявам на свой ред аз. — Точно ти да ми говориш за вманиаченост! Ти пък си вманиачена на тема спестяване на пари! Аз пък никога през живота си не съм срещала толкова стиснат човек, такъв мръсен скъперник! Имаш цели тридесет бона в банката, а се разкарваш наоколо като последната беднячка! Търсиш си безплатни пощенски пликове и ядеш почернели банани! На кого му пука, моля ти се, дали прахът за пране е по-евтин с четиридесет пенса?!

— И на теб щеше да ти пука, ако сама си купуваше праха за пране от четиринадесетгодишна! — захапва ме Джес. — И може би, ако полагаше повече грижи за четиридесетте пенса, нямаше да си навлечеш подобни неприятности! Знам всичко за това как едва не си разорила Люк в Ню Йорк! Просто не мога да проумея що за човек си ти!

— А аз не мога да проумея що за човек си ТИ! — изревавам, вече през сълзи. — Толкова бях щастлива, когато разбрах, че имам сестра! Мислех си, че ще се харесаме и ще бъдем приятелки! Мислех си, че ще ходим заедно да пазаруваме, да се забавляваме… да си хапваме шоколадчета с ментов крем в леглата…

— Шоколадчета с ментов крем ли?! — Джес ме поглежда така, сякаш съм полудяла. — От къде на къде ще ядем пък точно такива шоколадчета?

— Защото — разпервам отчаяно ръце, — защото би било забавно! Известно ли ти е значението на думата „забавление“?

— Много добре знам как да се забавлявам! — срязва ме Джес.

— Как, като четеш за скали и камъни ли?! — Изпищявам и грабвам „Детрографията на британските вулканични скали“.

И кое му е интересното на скалите? Та те са си просто… скали! Това е най-досадното хоби в целия свят! Което напълно ти пасва, между другото!

Джес ахва ужасено.

— Скалите не са… досадни! — връща ми удара тя, като си грабва обратно книгата. — Те са далеч по-интересни от твоите шоколадчета с ментов крем, безсмисленото ти обикаляне по магазините и многобройните ти дългове!

— Абе, на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за хумор?

— А на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за отговорност?! — изревава Джес. — Или просто си си родена такава — разглезено копеле!

Вторачваме една в друга изпепеляващите си погледи, дишайки тежко. В кухнята цари мъртвешка тишина, с изключение на тихото бръмчене на хладилника.

Не съм особено убедена какво се очаква от любезната домакиня точно в тази ситуация.

— Добре — вдига гордо брадичка Джес. — Ами… не смятам, че има смисъл да стоя повече тук! Ако тръгна веднага, мога да хвана автобуса за Къмбрия.

— Чудесно!

— Само ще си прибера нещата.

— Непременно!