Беззвездната корона полностью

Тези клашиански оръжия бяха тънки колкото пръста му при дръжката и изтъняваха до връх толкова остър, че бе почти невидим. Стоманата бе изработена от алхимици по някаква загадъчна технология, която правеше сабите почти нечупливи и все пак гъвкави. В ръцете на клашианските саблетанцьори те можеха да се превърнат за миг от пронизваща стомана в плющящи камшици. Само истинските майстори дръзваха да използват по две едновременно.

Грейлин отчете този факт за пирата.

Знаеше, че въпреки продължаващото бъбрене Дарант също го преценява. Тъмните му очи се стрелкаха към него и попиваха много с всеки поглед. Лицето на разбойника бе неразгадаемо, маска на веселие. Единственото изключение бе, когато Аамон и Калдер скочиха на каруцата и се заеха да душат сушените резени осолен дивеч. Когато Дарант ги погледна, нещо по-мрачно си проби път през веселото му държане, после също толкова бързо изчезна.

Накрая Симон се обърна и посочи Грейлин.

— Това е човекът, който се нуждае от превоз до Халенди.

— До Спокоен кът имаш предвид — поправи го Дарант. — Аз може да съм прост моряк, но знам, че този град се намира доста навътре от брега.

Грейлин изгледа остро Симон.

— Откъде този разбойник знае коя е крайната ми цел?

Симон пренебрегна въпроса му.

— Така е — призна той на Дарант и му подаде някакъв сгънат лист. — Ето ти списък на всички стоки, които имаме за размяна. Товарът би трябвало лесно да донесе две жълтици и шепа сребърници — предостатъчно за едно пътуване на най-бързия ти кораб.

— Най-бързият ми кораб ли? — Дарант повдигна вежда. — Смятай, че вече е на път. Но аз ще отсъдя дали тази цена е достатъчна.

Грейлин кипеше, докато разбойникът преглеждаше списъка и от време на време хвърляше поглед към каруцата, сякаш за да се увери, че написаното отговаря на товара. Грейлин не се страхуваше от несъответствия. Той не би лъгал този човек.

С едно последно изсумтяване Дарант свали листа и стигна до решение.

— Искам също и понито.

Грейлин се вцепени. Беше купил понито преди четири зими и не намираше у него никакъв недостатък. Планът беше Симон да откара понито и каруцата в Савик и да ги остави в някоя конюшня, докато Грейлин се върне.

„Ако се върна.“

— Чакай малко — каза Симон. — Това не ти е някаква мързелива кранта. Чиста аглероларпокска порода в разцвета на силите си. Струва колкото всичко в тази каруца заедно с каруцата.

Дарант сви рамене, скръсти ръце и зачака.

Симон погледна Грейлин, оставяйки решението на него.

— Дадено — рече Грейлин.

— Кай чудес — каза Дарант на клашиански, плесна с ръце и протегна длани към тях, за да обяви, че сделката е сключена.

Симон поклати глава, а Грейлин погледна към реката, течаща към морето, нетърпелив да потегли.

Дарант прочисти гърло.

— А сега да поговорим за истинската самоличност на моя товар. Ти си Грейлин си Мур, струва ми се.

Грейлин се врътна толкова бързо, че вратът го заболя. Втренчи се в Симон, но алхимикът изглеждаше не по-малко смаян.

Дарант просто се усмихна, изражението му бе все така весело, но може би мъничко по-твърдо.

— Ти не си единственият, който търгува с тайни, Симон. Клановете също имат очи и уши по този бряг. Ние събираме тайни и ги пазим зорко като скъпоценни камъни. Не беше трудно да се досетя кой е пристигнал тук под фалшиво име. Особено след като го следват два варгъра и се нуждае от толкова таен превоз. Не ме смятай за глупак.

Симон оклюма.

Сърцето на Грейлин биеше учестено, лицето му бе пламнало от ярост.

— Какво искаш за мълчанието си?

Дарант сви рамене.

— Нищо, от което да нямаш предостатъчно. Сигурен съм, че можеш да се лишиш от единия.

Юмруците на Грейлин стиснаха юздите — той вече знаеше какви ще са следващите думи на копелето.

— Искам един от твоите варгри — потвърди Дарант. — Ще оставя на теб да избереш кой.

„Никога.“

Той погледна през рамо към двамата си братя. Те бяха неразделна част от сърцето, което биеше в гърдите му.

— Всичко друго, освен един от тях — процеди през стиснати зъби.

— Справедливо е — каза Дарант. — Какво друго имаш да предложиш?

Грейлин посегна към меча, привързан отзад на капрата. Сърцетрън бе в семейството му от безброй поколения. Но беше просто стомана. Явно Дарант бе на същото мнение.

— Нямам нужда от още едно оръжие — каза пиратът. — А ако го извадиш, ще ти докажа, че двете, които нося, са по-добри от твоето.

Грейлин отдръпна ръка.

Симон го гледаше с измъчени, извиняващи се очи. Грейлин си спомни одевешните думи на алхимика за сделките с този човек. „Дарант ще спази договорката, стига възнаграждението да надхвърля печалбата от евентуално предателство.“

Грейлин знаеше, че има нужда от верността на разбойника, независимо от цената.

Обърна се към братята си в каруцата. Кехлибарено златни очи отвърнаха на погледа му. Макар сърцето му да се късаше, той отговори, без да отделя поглед от тях.

— Дадено. Но аз ще избера кой от двамата, както ти предложи.

— Така да бъде.

Грейлин се обърна пак към пирата, за да обвърже мъжа с единствената кауза, която си струваше тази цена.

— Само че чак след като се върна. Дотогава си остават мои.