Беззвездната корона полностью

Дарант обърна едното си око към него, после и другото, като любопитен ястреб. Кимна, плесна с ръце и показа дланите си.

— Решено.

Грейлин се обърна пак към реката.

— Е, къде е този твой кораб?

— Вече е тук — каза Дарант. — Само ни чака да стигнем до задоволително споразумение.

Грейлин се обърна тъкмо навреме, за да види как тъпият нос на голям кораб се подава през водопада зад тях. Чак сега разбра защо Симон е споделил коя е целта му — Спокоен кът, град дълбоко в планините на Облачен предел. Пътуването, което бе уредил за Грейлин, не беше само до брега на Халенди.

Грейлин зяпна, докато корабът излизаше през водопада, разделяйки го на две, за да разкрие огромния балон и висящия на въжета под него съд. Това не бе един от колосалните ветрокораби, които браздяха небето с товари и пътници, а по-малък боен съд — бързолет — каквито използваха много армии в Короната. Носеше специален товар от тайнствени алхимии, които при запалване можеха да подкарат кораба значително по-бързо, така че да не се подчинява на ветровете и да маневрира умело по време на битка.

Дарант побутна Симон.

— Нали каза, че имаш нужда от бърз кораб.

— Ти си човек на думата си.

Грейлин слезе от каруцата и даде знак на Аамон и Калдер да дойдат при него. Двата варгъра гледаха как корабът излиза от водопада, а балонът му продължава да ръси вода, която се сипеше във вира долу. Между стоманените весла на кърмата изригна пламък и съдът се плъзна гладко напред, за да увисне до брега.

Въжетата бързо бяха привързани. Един трап бе избутан от левия борд и падна върху пясъка. Започна товаренето на сандъци и бурета.

След като провери екипажа си, Дарант се върна. Остана на няколко крачки от двата варгъра.

— Готови сме за потегляне.

Симон се обърна към Грейлин и хвана ръката му.

— Боговете да благословят пътя ти, приятелю.

— А ти къде отиваш оттук? — попита Грейлин.

— А, аз имам да се погрижа за някои други неща. Розата е бодлив господар. — Наплюнчи показалеца си и го вдигна във въздуха. — Не усещаш ли промяната във вятъра?

Грейлин се намръщи. Ниските ветрове винаги духаха на изток, а високите потоци — винаги на запад. Това никога не се променяше.

Симон свали ръка с усмивка.

— Нещо ми подсказва, че действията ти са само първият ход в далеч по-голяма игра на Рицари и мошеници.

Грейлин въздъхна, уморен от неговата тайнственост. „Може би ще е по-добре занапред да си търся съюзници, които не са толкова загадъчни.“ Довърши сбогуването си и тръгна към трапа. Аамон и Калдер подтичваха от двете му страни, държаха се близо до краката му.

Едва когато наближи края на водата, той осъзна, че ги следва още някой. Обърна се и видя зад себе си Дарант с торба, метната през едното му рамо.

Грейлин спря.

— С нас ли идваш?

Дарант се ухили.

— Да, смятам да държа под око собствеността си. — Махна към двата варгъра. — Освен това пътуването ще позволи на тези твои чудесни братя да развият симпатия към мен.

Аамон и Калдер изръмжаха и оголиха зъби.

Дарант не изглеждаше уплашен от предизвикателството и мина покрай тях, макар и възможно по-отдалеч.

— Хайде да се качваме и да потегляме.

Грейлин се втренчи в гърба на разбойника.

„Дотук с решението ми да избягвам загадъчни съюзници.“

Два дни след като напуснаха зимния обор Никс стоеше на края на своя свят. Взираше се в блатните изпарения и слушаше крякането, жуженето и птичите песни. Вдишваше задушливата влага с мирис на мъх. Усещаше соления ѝ вкус върху езика си. Цял живот бе познавала само това. Уви ръце около гърдите си, опитвайки се да задържи силата, която щеше да ѝ е нужна, за да го напусне.

Обърна се и вдигна глава към отвесните бели скали, които чезнеха в сивите мъгли високо горе. Скалите на Земелом бележеха източния край на блатата. Точно зад нея едно ждрело разсичаше стената, издълбано от река, която идеше от планините на Облачен предел. Тя се спускаше с бучене на сребърни бързеи и рев на сини водопади, за да се излее накрая мудно, сякаш сломена, в соления мрак на Мир.