— Той те нарече крастав! — подкокороса го Хенри Аутло, един от асовете на отбора по футбол.
— Хенри, ти пък намери какво да запомниш — обади се Майк.
— Млъквай, Хес — сряза го Хенри, — или ще ти разпоря задника.
— Добре ли чух? — попита Скийтър и тръгна бавно и заплашително към Джордан, който само стисна бухалката по-здраво. — Би ли повторил, сладурче?
— Не, не бих! Виждаш ли я тая бухалка? Ако направиш само още една крачка, цяла нощ ще има да ти вадят трески от задника.
— Така ли? — изхихикаха приятелчетата на Скийтър с престорен страх, а самият той отскочи назад, уж страшно уплашен.
— Ти да не си от ония казармени копелета, дето се мъкнат тук всяка година?
— Ами да, от същите — отвърна му Джордан. — Само дето си ме случил в момента с бухалка.
— Първо ще ти взема бухалката, а после ще те ритам от тук до края на града — изсъска му Скийтър като отровна змия. — А най-накрая ще ти обръсна и тиквата.
— Едно по едно, неандерталецо, първият ти проблем е бухалката — каза му Джордан.
— Не го дразни излишно, достатъчно се е разпенявил — подшушнах аз на Джордан.
— Приятелчето ти е мортус, Маккол — намеси се Хенри Аутло.
— Само дето не ти стиска да ме халосаш — изпъчи се Скийтър.
— Моли се да е така — каза Джордан и му се усмихна широко.
Странно, но Джордан съвсем не се уплаши от Скийтър. Двубоят беше повече от неравен — все едно малко момче да се бие с възрастен. Но Джордан само стискаше бухалката и гледаше Скийтър право в очите. Беше спокоен и невъзмутим. Никой от момчетата на улицата през онзи ден не знаеше, че цял живот Джордан е бил малтретиран не от друг, а от пълнолетен морски пехотинец. И въпреки че продължаваше да трепери от него, уличните гамени и пънкари въобще не го плашеха.
Скийтър свали тениската си — цялата в пот и петна от машинно масло — и я хвърли към един от приятелите си. Плю в дланите си, разтри ги и се изпъчи пред Джордан с голи гърди. Добре очертаните му мускули изпъкваха зловещо в своето физическо съвършенство.
— Господи! — ахна Хенри Аутло при вида на това стройно, съразмерно и напористи тяло.
— Разкажи на приятеля си за мен — каза Скийтър и размаха юмруци под носа на Джордан. — Той е отскоро в града и сигурно не разбира, че това му е краят.
— Джордан, позволи ми да ти представя нашия най-добър приятел, Скийтър Спинкс — каза Майк. — Ние всички много се гордеем с него. Той е нашият градски побойник.
Ние с Кейпърс се изсмяхме и Скийтър ни погледна така, сякаш премисляше дали първо да не види сметката на нас двамата.
— Насам, Скийтър, насам! — подкани го Джордан, като видя, че се разсейва. — Скийтър, кво е това име, бе? Звучи ми като скакалец. Плашилото на Калифорния беше един сърфист, кръстен на насекомо. Казвам ти го да знаеш, че не им се плаша аз на разни смотаняци със скокливи имена.
— О, не! — изпъшка Хенри Аутло. — Това хлапе си рита черепа.
— Трябва да си голямо лайно, щом не ти стиска да се биеш с юмруци, ами си се вкопчил в това дърво като удавник за сламка — иззлобя Скийтър.
— Така е — отвърна му Джордан. — Жалко, че нямаш късмет да те пребие някой истински супермен.
— Хвърли дървото и ела насам! — извика му Скийтър. — Бий се като мъж!
— С удоволствие, Скийтър — рече Джордан, — но не сме в една категория. Не сме и на една възраст. Ти си по-голям. Както си по-голям и от Джак. С бухалката обаче изравняваме категориите и всичко е наред.
— Аз пък мисля, че не ти стиска да я развъртиш — каза Скийтър и без никакво предупреждение се хвърли срещу Джордан.
Същата вечер, докато Скийтър Спинкс лежеше в интензивното отделение на болницата, цял Уотърфорд знаеше, че не е бил прав да мисли така.
По-късно градът щеше да научи повече за Джордан, за непоклатимото му равновесие и самообладание. Движенията му бяха бързи, енергични и целенасочени. Срещу злощастното нападение на Скийтър Джордан реагира мигновено като усойница, по което се разбра, че атаката въобще не го е изненадала. Онова, на което станахме свидетели, не беше просто смелост, а вид безумие, което извираше от самата му същност. За малко не уби Скийтър Спинкс с бейзболната бухалка.
Джордан отскочи встрани и избегна първата атака на Скийтър, който тръгна с главата напред. Планът на Скийтър не беше лош. Искаше да повали Джордан на земята, както правеше с по-дребните защитници на футболното игрище. Но се провали, защото Джордан му се изплъзна, след което стовари бухалката отзад върху главата му. Този удар бе причината за мозъчното му сътресение. Звукът беше като от сатър, който се забива в тялото на кокошка. Вместо да остане на земята, Скийтър се изправи на крака, олюля се — унижен и вбесен — и отново се хвърли срещу Джордан, този път по-неуверено. Джордан не се поколеба отново да използва бухалката и с втория удар му счупи три ребра, едно от които продупчи десния му дроб. И затова, когато пристигна линейката, той повръщаше кръв.
