Продължихме да крачим в мокрия пясък и следите от стъпките ни, макар и различни по големина, издаваха една и съща форма, един и същ свод на ходилото. Лия не откъсваше поглед от пясъка и ето че изпищя, щом зърна тежките отпечатъци от костенурка, прорязали пътечка в пясъка пред нас. Ние с Луси нарочно изостанахме, за да й дадем възможност сама да открие гнездото.
Аз носех кофата и един счупен стик, с който опитвахме пясъка. Лия взе стика и се приближи до пясъчната купчинка, която костенурката бе натрупала, преди да се върне в морето.
— Снася яйцата си с лице към морето. Погледни следите. Костенурката запълва дупката със същите задни плавници, с които преди това я е изкопала — каза мама.
— Лия опита пясъка, така както я бе научила баба й в предишните два месеца на подготовка. Внимателно мушкаше стика и гледаше къде пясъкът ще поддаде. Най-накрая на едно място пясъкът се отрони, тя клекна и предпазливо мушна показалеца си.
— Тук е, бабо — извика тя. — Прилича на пресято брашно. А останалият пясък е сбит и натъпкан до кораво.
— Тази костенурка-майка е измамила доста миещи се мечки, но теб не успя, нали, Лия?
— Да извадя ли яйцата? — попита Лия и вдигна очи към баба си.
— Тази година всичките ще ги извадим и после пак ще ги заровим, но близо до моята къща, за да са ми под око. Така ще бъдат в безопасност.
— А какво ще каже на това Отделът по опазване на околната среда в Южна Каролина? — попитах аз.
— На тях това няма да им хареса — призна Луси. — Ти копай, Лия, копай!
Лия започна да изгребва с ръце пясъка от майсторски издълбаната дупка с форма на пясъчен часовник. Колкото по-надълбоко стигаше, толкова по-сериозна и съсредоточена ставаше. Разчиташе изцяло на усещането си от допира с рохкавия пясък. И ето че в един миг се отдръпна уплашено и замръзна.
— Там има нещо — каза тя.
— Вдигни го внимателно — рече Луси. — Вътре всичко е крехко и безценно.
Лия бавно издърпа ръката си и извади кръгло яйце, малко по-голямо от бебешки юмрук. Меко като кожичка и с цвят на слонова кост.
— Постави го внимателно в кофата, Лия — обади се Луси. — И гледай да бъде обърнато в същата посока, както е било в гнездото. Природата си знае защо. Но първо застели дъното на кофата с пясък. Така.
Лия продължи да вади яйцата едно по едно, като ръката й хлътваше в дупката чак до рамото.
— Четирийсет и осем, четирийсет и девет, петдесет... — Лия ги нареждаше едно върху друго, а Луси си отбелязваше в малко тефтерче.
— Погледни, костенурката се е опитала да изкачи тези камъни, но не е успяла. — Луси посочи следите, които водеха към големи гранитни камъни, донесени специално за да спрат ерозията. — Къщите ни убиват повече костенурки, отколкото ракът пустинник или миещата се мечка. Тук въобще не е трябвало да разрешават каквито и да било строежи.
— Седемдесет и едно, седемдесет и две, седемдесет и три... — продължаваше да брои Лия.
— Това място добро ли е за гнездо? — попитах.
— Един хубав пролетен прилив със сигурност ще наводни гнездото. Няма начин да оцелее. Но за това не можеш да виниш костенурката. Какво да прави тя? Как да преодолее тези камъни — с въже и кука ли? Дори да успее, как ще ги прескочат бебетата й, като тръгнат обратно към морето? Безнадеждна история.
Луси си записа месторазположението на гнездото, деня и часа на откриването му и броя на яйцата, намерени в него — общо сто двайсет и две яйца. След това зарови дупката с крак.
— А сега да закараме тези бебенца на безопасно място — рече Луси и м и подаде тежката кофа.
Лия изтича напред и когато след миг вдигнах очи, за да я проследя, видях, че към нея се приближава жена в униформа.
— Коя е тази жена? — попитах Луси. — Ей там, до къщата.
— Това е самата напаст, при това дипломирана с магистърска степен — изпъшка Луси. — Остави ме аз да говоря. Обикновено изпада в паника, когато се държат любезно с нея.
Младата жена беше облечена в униформа и изглеждаше много симпатична. Оживено разговаряше с Лия за събирането на яйцата. Лия й посочи с ръка гнездото, а после взе да й обяснява как ще се погрижим за безопасността на яйцата в кофата.
— Винаги съм ненавиждала жени, които се казват Джейн — каза Луси и се приготви за схватка. — Самото име ги предразполага към запек и заядливост.
— Нима си правила социологически изследвания?
— Не, само житейски наблюдения, сине — прошепна тя, но щом приближихме униформената жена, гласът й стана силен и закачлив.
— Здрасти, Джейн. Тъкмо казвах на сина си колко много харесвам името ти. Джак, запознай се, това е Джейн Хартли. А ти вече си се запознала с моята внучка Лия.
— И ти си й разрешила да изрови цяло гнездо на костенурка! — каза Джейн с много официален и студен глас. Носеше униформата на Отдела по опазване на околната среда в Южна Каролина. — Обзалагам се, не си казала на Лия, че това е противозаконно, нито че миналото лято прекара един ден в затвора за същото това нещо.
— Това не е вярно, нали, бабо? — обади се Лия.
— Технически погледнато е така — призна си Луси, — но няма нищо по-неубедително от простата истина. Подай ми лопатата, Джак. Тук ще изкопая нова дупка.
