Същата вечер Крюгер поиска от мен да му изсвиря нещо успокояващо, което да го разтовари от тежките задължения на службата му. Изсвирих му Двайсет и първи концерт от Моцарт, защото в него има много скрита красота. Той изведнъж се разплака и аз разбрах, че пак е пиян. Разприказва се, но не за онези клети деца, а за непосилните си задължения. За да бъде добър войник, трябвало да изпълнява дословно всяка заповед на фюрера с настървение и безпощадност. За него било по-лесно да е мек и отстъпчив, защото винаги бил такъв в цивилния си живот. Всички му разправяли, че разглезва децата си, особено дъщеря си Бригита. В цивилния си живот бил банкер и единственият му проблем бил, че раздавал прекалено много кредити. Не можел да откаже дори на отявлени пияници и непрокопсаници. Цял час продължи да ми разказва с монотонен глас колко мекушав човек е, как обичал да бере диви цветя за дъщеря си Бригита, как обичал да рита топка с двамата си синове, как винаги играел вратар и ги пускал лесно да му вкарват голове. Аз продължавах да свиря Моцарт и да си гледам пианото. Той продължаваше да плаче и да пие, да плаче и да пие. След това изпадна в несвяст и аз излязох от къщата му на пръсти. Джак, ако има Бог, тези сирачета трябва да пресрещнат Крюгер на онзи мост, който извива снага над зиналата паст на ада. Тогава Бог трябва да му обърне гръб, както обърна гръб на своя избран народ през годините, за които ти говоря. Адът трябва да бъде неговият вечен живот.
Всеки ден срещах все повече и повече прегладнели по улиците. Първо краката им се надуваха, а после придобиваха особен цвят на лицата си. Движеха се някак особено, като че под вода. Започнах да познавам обречените, онези, които щяха да умрат след ден-два. Ходеха обвити в невидима аура и издаваха тежък дъх. Хората ги избягваха, заобикаляха ги отдалеч. Но тъй като бях член на Юденрата, шивач във фабриката и личен пианист на Крюгер, в сравнение с другите, членовете на моето семейство бяха добре нахранени. Живеехме в смрад и мръсотия, но малцина в гетото можеха да се похвалят със запаси като нашите. Разбира се, бях благодарен за това и най-вече задето моята красива Соня и моите синове бяха живи.
Но не щеш ли, един млад, буен и силен евреин на име Склар посрещнал нацистите, дошли да арестуват родителите му, с буркан солна киселина. Плиснал киселината в лицето на командира им. Той ослепя и половината му лице бе обезобразено. Склар бил убит на място от другите германци, родителите му получили по един куршум в главата. Крюгер заповяда тялото му да бъде обесено на публично място и подпалено. Но такова скромно отмъщение не можеше да задоволи неговата кръвожадност. Ослепелият нацист бе върнат в родния си град Дюселдорф, след което Крюгер свика Юденрата на нощно съвещание и поиска триста евреи да бъдат обесени по уличните стълбове в Кироницка за назидание и като ответна мярка заради ослепелия войник на Райха. Юденратът разгласи намерението на Крюгер сред евреите на града и тръгна да пита има ли доброволци. Но, разбира се, рядко се намират доброволци за собствената си смърт.
В Юденрата се измъчвахме от страшни терзания. Решихме да дадем имената само на старците с успокоителното основание, че те са вкусили достатъчно от живота. Сетне отидохме в болницата и подбрахме най-болните. След това дойде ред на лудите и тогава дори си казахме, че им правим услуга, тъй като те и без това не разграничават живота от смъртта. Крюгер бе нашият черен бог, на когото трябваше да служим безпрекословно, и затова най-съвестно продължихме да му избираме евреи за избиване. Но при всичките ни усилия не успяхме да наберем нужния брой. Крюгер се разкрещя, че щом е така, ще избеси всички нас заедно със семействата ни. И тогава, за голям наш късмет, на гарата пристигна група унгарски евреи. За този късмет след време платихме солено. От всички улични лампи, от стърчащи греди и специално издигнати бесилки увиснаха телата на триста евреи — въздаяние за един ослепял нацист. Крюгер ги остави да висят, докато труповете се разложиха.
След тежкия ден на голямото бесене, след този изтощителен линч Крюгер си поръча Вагнер. Вагнер, антисемитът. Но Крюгер е тъп човек и неговите музикални желания тази вечер не бяха продиктувани от някаква тънка ирония. Отново се напи и пак се раздрънка: „Ти знаеш ли цената? Цената, която плащам. Ти нямаш никаква представа.“ Продължих да свиря, без да му обръщам внимание. Продължих да свиря Вагнер, докато същата нощ триста евреи прекосиха Червено море и се озоваха в Обетованата земя. Триста евреи, които не измениха на създателя си, се поклащаха от ледения вятър, спуснал се от покритите със сняг планини край Кироницка. Много добре знам цената, хер Крюгер, мислех си аз. Много добре знам цената, защото аз съм ги избирал тези жертви.
