Един криминален престъпник на име Бергер стана началник на еврейската полиция, след като първият й шеф бе застрелян на улицата от германците, задето не бил изпълнил някаква заповед достатъчно бързо. Този Бергер беше едър и силен като бик. Беше обикновен работник — хамалин на гарата, освен това пияница и простак. Бергер навлече униформата и тръгна въоръжен с една палка. Доставяше му удоволствие да сплашва по-образованите евреи, като безпричинно ги налагаше. Някои от евреите се страхуваха повече от него, отколкото от немските войници.
Един ден се връщам по главната улица на гетото от фабриката, където цял ден бях преправял кожени палта в топли униформи за германските войници на Източния фронт. Бях капнал от умора и се чувствах съвсем отчаян. Крачех бавно към къщи с наведена глава, като гледах да не привличам внимание, защото това е най-добрият начин да оцелееш. Но не щеш ли, край мен се надигна врява. Викове, хора пищят, плачат. Вдигам глава и виждам двама гестаповци, мъкнат две момчета еврейчета, които били внесли храна в гетото незаконно. Едното момче беше на десет години, другото — на девет. Братя. Децата плачеха, а германците ги биеха. На единия от площадите имаше готово скеле и примки, където бесеха евреи, поляци и украинци, позволили си да разгневят някой германец. Нацистите много обичат да бесят хора ей така, за назидание. В същия миг спря един джип и от него излезе Крюгер.
И двете момчета плачеха гръмогласно, докато ги караха към бесилката, но аз реших, че най-лошото няма да се случи, защото бяха съвсем деца. Бяха се опитали да внесат в гетото незаконно няколко рибни консерви и една бутилка водка — неща, които се продаваха на баснословни цени. Като на игра качиха децата на трикраките столчета, вързаха им ръцете на гърба и нахлузиха примките на врата им. Гледката беше страшна, а насъбралите се евреи само стенеха. В този миг някой извика името ми. Крюгер. Беше ме забелязал и ми заповяда да изляза напред. „Те са още деца“, казах аз с наведена глава и той ме шибна с камшика си за езда през лицето. Усетих вкус на кръв в устата си. В този миг тълпата отново се разшумя, един мъж си проби път и застана отпред. Беше Бергер — надутият грубиян от еврейската полиция. „Това са моите синове — извика той. — Синовете на вашия покорен слуга Бергер, който сам ще ги пребие от бой. Кълна се пред Всевишния.“
„Това не са момчета или синове — обърна се Крюгер към насъбралите се. — Това са врагове на Райха, които трябва да си получат заслуженото, трябва да бъдат наказани най-строго.“ После се пресегна да провери дали примките са добре стегнати. И двете момчета се разпищяха, молеха баща си да ги спаси. Той напираше да стигне до тях, но удар с приклад го повали на земята. Ала Бергер беше силен като вол и полудял от страх. Писъците на децата му го изправиха отново на крака, той залитна и викна към децата си да не се безпокоят. Продължи да им говори на идиш, да ги уверява, че Йехова ще им помогне. Но през тези години Йехова очевидно е бил в отпуск, взел си е дълга ваканция, за да не чува воплите на своя избран народ. Във всеки случай не е бил в Източна Европа, Джак, в това съм сигурен.
Отново чувам, че Крюгер споменава името ми. Изрече го спокойно, почти приятелски, така че тълпата да не чуе. „Ти си член на Юденрата, водач на своя народ — прошепна ми той. — сега е моментът да вземеш едно трудно решение, да изпълниш задължението си като достоен служител на Райха. Вие, евреите, сте една паплач, дето знаете само да паразитствате и да пиете кръвта на работещите. Ти трябва да отървеш Райха от тези вредители. Хайде, пианисте, ти ще обесиш тези малки гадове.“
Бергер започна да се моли за живота на децата си, а немските войници се опитваха да го накарат да млъкне. Ала той беше силен като животно. Издрапа напред на четири крака, но трима гестаповци скочиха изневиделица и го сграбчиха. Тогава Крюгер ми вика, и това, Джак, бяха думите, които пречупиха нещо в мен: „Ако не ги обесиш сега, тогава аз още утре ще обеся твоята красавица Соня и всичките ти сладки дечица на същата тази бесилка.“ При тези думи всичките ми колебания изчезнаха на мига. Приближих се до момчетата, докато бащата ме гледаше с неизмерима омраза, и ритнах столчетата под краката им. Извърнах се да си вървя, но Крюгер препречи пътя ми. Накара ме да гледам гърчовете на детските тела, докато агонизираха. А те, младите тела, умират бавно, Джак, не като старите.
