— Шайла беше моя братовчедка — заяви Майк. — Тя е част от историята на моето семейство точно толкова, колкото и от историята на твоето.
— Добре — казах. — Радвам се, че мислиш така. А какво ще кажеш за една друга твоя братовчедка — моята дъщеря, когато седне да гледа филма и види романизирания образ на своята майка да скача от моста? Питам ви, и двамата, как смятате, че ще се чувствам аз и как смеете да ми предлагате участие в подобен проект?
— Самото самоубийство няма да се показва на екран — бързо се намеси Майк. — Джак, ти ми трябваш, разбери. Без твоята помощ съм загубен. Без теб и двамата с Ледар сме с вързани ръце.
— Самоубийството на Шайла няма нищо общо с историята на този град, значи няма място и в сценария — изкрещях аз.
— Добре — продължи Майк, — но при условие, че се съгласиш да ни помогнеш с останалата част на историята.
— Вие знаете останалата част на историята — казах. — Всички минахме през едни и същи преживявания. Танцувахме под звуците на една и съща музика. Гледахме едни и същи филми. Дори гаджетата ни бяха едни и същи.
— Той говори за Джордан — поясни Ледар, опитвайки се да спазва неутралитет.
— Ние всички присъствахме заедно на погребалната церемония на Джордан — казах с равен глас. — Седяхме един до друг и заедно плакахме, защото Джордан беше приятелят ни, който умря пръв.
— Лъжеш — каза Майк. — Не искам да бъда така цинично откровен, приятелю, но ти лъжеш.
Бръкна в джоба на сакото си, извади пачка снимки и ги хвърли на масата пред мен. На тях се виждаше Джордан, който излиза от изповедалнята на „Сант Анселмо“; Джордан, който влиза в градината на манастира, и още няколко, на които се виждаше как аз се оглеждам дали не ме следят.
— Хубави снимки на моя изповедник в Рим — казах, докато разглеждах снимките една по една. — А ето ме и мен на Авентинския хълм. И тук — като влизам в изповедалнята. А тук, когато излизам, пречистен от греховете и отново възлюбен от Бога.
— Увеличих тези снимки в „Уорнър Брадърс“ и ги сравних със снимки на Джордан от гимназията. Джордан Елиот е твоят изповедник в Италия. Ти му предаваш съобщения и писма от майка му. Имам запис на една от твоите така наречени изповеди.
— Ледар, ти знаеше ли за всичко това? — обърнах се към Ледар, след като дълго време не можах да проговоря.
— Без мелодрами, моля те! — каза Майк. — Аз ще ти платя за историята на Джордан, ще ти платя, за да разкажеш всичко, което се е случило между теб и Кейпърс Мидълтън в университета на Южна Каролина.
— Един въпрос, Майк — казах. — А кой ще ми плати да ти избия зъбите? Не знаеш ли, че никак не обичам някой да ме следи! Никак не обичам някой да ме снима инкогнито. А още по-малко обичам някой да прави записи на изповедите ми.
— Това не са изповеди — каза Майк. — В тях няма нищо религиозно. Искам въпросният сценарий да включва пристигането на моето семейство от Русия, Холокоста и приятелството на цялата наша компания. По дяволите, Джак, това беше истинско приятелство. И ще свърши с избирането на Кейпърс Мидълтън за губернатор на Южна Каролина.
— Ако Кейпърс Мидълтън бъде избран за губернатор на Южна Каролина, аз преставам да вярвам в демокрацията — казах, като същевременно се опитвах да запазя хладнокръвие и да успокоя треперещия си глас.
— Ти си бил шеф на предизборната му кампания, когато се е кандидатирал за президент на първокурсниците в университета.
— Нямаш право да му се сърдиш за това — намеси се Ледар. — Тогава Кейпърс беше съвсем различен. Аз също бях първата съпруга на Кейпърс и майка на двете му деца.
— Той сам признава, че е бил много лош съпруг, Ледар — каза Майк. — Всъщност кой ли не е? Ето, аз се жених четири пъти. Шайла пък избра моста.
При тези думи изгубих всякакво самообладание и още преди Майк да се усети, го сграбчих за вратовръзката, вдигнах го от стола и го придърпах към себе си, докато носовете ни почти се допряха.
— Лично аз, Майк, предпочитам да смятам, че самоубийството на Шайла не е изцяло свързано с това какъв съпруг съм бил. За твое сведение може и да съм бил ужасен съпруг, но то е само защото не съм се молил достатъчно често на Бога да запази жива моята прекрасна и доста изтерзана жена. Разбираш ли, Майк? Или да ти счупя носа, за да запомниш?
— Пусни го, Джак! — изкомандва ме Ледар.
— Прощавай, Джак. Не очаквах, че съм способен да изтърся такава гадост. Наистина съжалявам. Това не бях аз...
— ... а задникът, който Холивуд направи от мен — довърши изречението му Ледар.
Внимателно поставих Майк отново на стола му и оправих вратовръзката му със сдържана нежност.
— Съжалявам, Майк — извиних му се аз.
— Заслужих си го. Трябваше да ми сплескаш физиономията.
Изведнъж ни заслепи светлината на фарове и пред къщата спря кола.
— Мистериозните гости пристигнаха — каза Майк бодро и тръгна с енергична крачка към входа.
— Имаш ли представа кои са? — попитах Ледар.
— Никаква — отвърна тя.
