В същия миг на лицето й се изписаха едновременно изненада и неприязън, които дори прословутата й сдържаност не успя да прикрие. Обърнах глава и видях нейния бивш съпруг и мой бивш приятел Кейпърс Мидълтън да влиза в стаята заедно с жена си Бетси.
— Здрасти, Кейпърс — поздрави го Ледар, цялата разтреперана. — Здрасти, Бетси.
— Щяхме да доведем и децата — обърна се Бетси към Ледар, — но утре и двамата имат контролно, а докато се приберем в Чарлстън, ще бъде вече късно.
— Нищо, и без това в края на седмицата ще дойда да ги видя — каза Ледар сдържано.
— Прав си, Майк — възторжено се обади Кейпърс. — Това е страхотна изненада.
— Видя ли! — каза Майк, доволен от себе си. — Право в целта!
— Здравей, Джак — каза Кейпърс. — Отдавна не сме се виждали. Разказал съм на Бетси всичко за нас.
— Бетси, хубаво ме запомни — казах, — защото повече няма да ме видиш.
— Той ми каза, че си точно такъв — каза Бетси и погледна одобрително съпруга си.
Кейпърс Мидълтън бе от ония южняци, които винаги изглеждат чисти, спретнати, блестящи и съвършени. Никакъв недостатък — нито в лицето, нито във фигурата. Красотата му беше естествено продължение на безупречното му възпитание. Навремето обичах да се заглеждам в лицето му така, както правеха и повечето момичета. Именно това лице ме научи никога да не вярвам на привлекателната външност.
Кейпърс протегна ръка към мен, но тя увисна във въздуха.
— Не съм ти простил, Кейпърс. И никога няма да го направя.
— Всичко е зад гърба ни — каза Кейпърс. — Съжалявам за онова, което се случи. Исках да ти го кажа в очите.
— Вече ми го каза. Сега се махай от погледа ми.
— Той не е тук по някаква случайност — обади се Майк. — Аз го поканих и искам да се държите прилично с нашия бъдещ губернатор и с неговата съпруга. Хайде да влезем вътре за по едно питие. Джак, Кейпърс има предложение, което искам да чуеш.
— Майк, аз си тръгвам — каза Ледар.
— Ледар, моля те, остани — помоли я Бетси. — Докато мъжете си говорят по работа, ние можем да си побъбрим за децата.
Ледар погледна Кейпърс с вид на подплашена птичка.
— Не мога да повярвам на ушите си.
— Бетси е малко старомодна и смята, че ти може би се интересуваш как са нашите две деца.
Напрежението в стаята наелектризира въздуха. Докато Майк сипваше коняка, опитах се да определя възрастта на Бетси, после се сетих, че е на двайсет и пет. Физиономията й ми бе позната, но не можех да разбера къде съм я виждал. Изведнъж обаче се сетих и се изсмях на глас.
— Точно така! Бетси беше мис Южна Каролина. Ледар, Кейпърс те е зарязал заради мис Южна Каролина. Бетси Сингълтън от Спартънбърг.
— Бях много горда, че можех да служа по този начин на щата си цяла година — каза Бетси и аз харесах обърканите й думи и кавгаджийския й тон. — И да представлявам Южна Каролина в Атлантик Сити пред целия свят. След венчавката това беше другият най-хубав ден в живота ми.
— Бетси, живях в Европа твърде дълго и бях забравил за съществуването на момичета като теб. Кейпърс, нищо чудно и да спечелиш губернаторския двубой. Южна Каролина сигурно ще се хване на въдицата ти.
— Престани да се заяждаш с нея — прекъсна ме Майк. — Тя е още дете.
— И прекрасна майка на нашите деца — обади се Кейпърс. — Това и Ледар може да го потвърди.
— Държи се добре дори с мен самата — каза Ледар.
— Значи ти се отказа от Ледар Ансли заради Бетси — обърнах се аз към Кейпърс. — Какъв тъпанар си, Кейпърс.
— Джак, моля те, въздържай се, човече! — обади се Майк.
— Я си гледай работата, Майк! — обърнах се към него. — Аз и на хиляда години да стана, пак няма да забравя какво направи Кейпърс Мидълтън и никога няма да му простя на това копеле.
— Майк, не съм очаквала такъв мръснишки номер от теб — каза Ледар, изправи се, взе коняка си и го изля в тумбестата чаша на Майк. — Нито аз, нито Джак го заслужаваме. Нито дори Кейпърс и Бетси.
— А как иначе можех да ви събера, за да си поговорим заедно? — попита Майк. — Става въпрос за проекта. Моля ви, останете!
Но Ледар вече крачеше към изхода с красивите си дълги крака. Майк тръгна след нея, опита се да я разубеди, но след малко се чу шумът от моторницата, запрашила към Уотърфорд.
Обърнах се да огледам Бетси — избраницата на Кейпърс.
Тя беше от онези южнячки, които бяха прекалено красиви за моя вкус. Приличаше на дете от плакат, рекламиращ ползата от редовно пиене на прясно мляко. Всичко у нея беше преиграно, прекалено и премислено. Имаше нещо едновременно механично и мечтателно в закачливото й нахалство. Беше от онези красавици, които предизвикват възхищение, но не и влечение. Усмивката й събуждаше у мен единствено желание да поискам адреса на зъболекаря й.
— Ти си на двайсет и пет, нали, Бетси? — попитах.
— Да, на двайсет и пет години е — потвърди Кейпърс.
— Нека се помъча да отгатна. Възпитаничка на колежа в Южна Каролина.
— Позна! — каза Майк, който в този миг влизаше в стаята.
— Членство в Дамската лига на колежа.
— Позна! — обади се пак Майк.
— По какво? — попита Бетси.
