— Истина е. Но опасността не е преминала. Друга битка, също толкова важна, се води в други времена и на други места. — Моментът беше подходящ да пристъпи към вербуващия разговор, който го бяха изпратили да проведе. Но Дерън изчака, преди да задълбае. За сетен път му се прищя вместо него „Операции“ да бяха изпратили другиго. Експертите обаче бяха решили, че Мат ще реагира по-благосклонно, ако предложението бъде направено от Дерън — човекът, който в някакъв смисъл се беше сражавал до него. Пък и използването на Мат си беше идея на Дерън, все пак. Да, ето, върна се отново към това в мислите си. Не беше виждал Лайза след онази последна разходка в парка — може би я избягваше? Да, вече му се искаше да си беше държал устата затворена на съвещанието.
Както и да е, при създалото се положение, ако не сгазеше лука той, щеше да го стори някой друг и то, по всяка вероятност, далеч по-безскрупулно. Затова въздъхна тихо и пристъпи към изпълнението на задълженията си:
— Ти вече направи много за всички нас, Мат. Но сега моите шефове са ме изпратили да те попитам дали би извършил още нещо.
Той изложи ситуацията накратко и в опростен вид. Берсеркерите, смъртните врагове на Племето на всички хора, бяха ранили сериозно един велик вожд на друго място от света. И беше необходимо някой да го замести за известно време.
Мат седеше притихнал, очите му гледаха съсредоточено над пластичната тъкан, покриваща по-голямата част от лицето му. Когато Дерън приключи с предварителното представяне на плана на „Операции“, първият въпрос на Мат беше:
— Какво ще се случи, когато бъде възстановено здравословното състояние на великия вожд?
— Тогава ще си заеме мястото, а ти ще бъдеш върнат при нас. Смятаме, че ще можем да те преместим без никакви затруднения, но трябва да ти е ясно, че съществува известен риск. Какъв точно е рискът, не можем да кажем, тъй като за първи път провеждаме такива действия. Но опасности ще има на всяка крачка.
„Предупреди го за това, майоре. Но без да правиш картината прекалено черна, разбира се.“
Изглежда на майор Одегард бяха оставили да определи точната краска на чернилката. Вероятно „Операции“ сега го шпионираха иззад рамото му, но проклет да бъде, ако тръгне да заблуждава Мат да се наеме да върши работа, за която самият Дерън не би си мръднал пръста, ако зависеше от него. Не, призна си Дерън, дори и АЗ не бих станал доброволец. Какво бе сторила напоследък за него човешката раса? Шансовете на подобна мисия му изглеждаха твърде незначителни. Смъртта вече не го плашеше, но имаше други неща, от които се боеше — физическата болка, например. Също така възможността да се сблъскаш с непредвидимата съдба по време на една такава акция сред полуреалността, наречена „вероятностно пространство“, която хората от Новия свят се бяха научили да наблюдават, но не и да разбират.
— Ами ако въпреки всички лекарства великият вожд все пак умре и не може никога повече да се върне на мястото си?
— Тогава ще се наложи да останеш там. Когато ти потрябва съвет, ние ще ти казваме какво да правиш. На мястото на този крал ти ще живееш живот, какъвто малцина хора изобщо са сънували. И когато изживееш дните му, ние ще те прехвърлим отново в нашия свят, където ще живееш още дълго в слава.
— Слава?
Възпитателят се опита да обясни.
Мат скоро прояви признаци на разбиране и повдигна втори въпрос:
— Ще мога ли да взема със себе си вълшебните стрели, за да ги използвам срещу берсеркерите?
Дерън разсъждава известно време, преди да отговори.
— Мисля, че ще ти дадат някакво подобно оръжие, за да можеш да се защитаваш, но твоята задача не ще бъде да убиваш берсеркера директно, а да реагираш така, както този крал би реагирал при нормални условия.
Мат кимна — бавно и съсредоточено, както и говореше:
— Всичко това е ново и доста странно. Ще трябва да помисля.
— Естествено.
Дерън се канеше да заяви, че утре ще дойде за отговор, но изведнъж Мат зададе два нови въпроса:
— Какво ще стане, ако кажа „не“? Ако няма кой да замени ранения вожд?
— Няма начин ти или някой друг да бъде принуден насила да заеме мястото му. Нашите мъдреци смятат, че ако никой не се съгласи, войната ще бъде изгубена и всички ние ще умрем за по-малко от месец.
— И аз съм единственият, който може да отиде?
— Навярно. Ти беше избран най-напред от нашите мъдреци.
В момента се подготвяше резервна операция за вербуване и изтегляне на още двама мъже от далечното минало, които евентуално биха могли да заместят Ай, но Мат беше най-подходящият, тъй като другите трябваше тепърва да се обучават, а всеки ден беше ценен.
Мат разпери излекуваните си ръце:
— Длъжен съм да повярвам на това, което казваш ти, ти, който ми спаси живота и ми осигури възможността отново да се чувствам добре. Не искам да умра след месец или да гледам как други умират. Значи трябва да постъпя така, както мъдреците искат — да ида и да заема мястото на вожда, ако мога.
Заедно с въздишката на облекчение Дерън освободи душата си и от смесените чувства, които го измъчваха. Той бръкна в джоба си за снимката на Ай.
