Отново доближиха полегатия бряг. Той изглеждаше съвсем материален и стабилен. Когато корабът зави леко и застана успоредно на сушата, Харл първи скочи в плитчините с меч в ръка. Водата се оказа по-топла, отколкото очакваше и когато пръските на една вълничка намокриха устата му, той откри, че бе и прясна. Но този път ни най-малко не се изненада от тази дребна подробност.
Единият от възпитателите на Мат изпревари Дерън и почука на Вратата на болничната стая, после я плъзна встрани. Пъхна главата си вътре и заговори бавно и ясно:
— Мат? Един човек е дошъл да поговорите. Това е Дерън Одегард, който се сражава заедно с теб в твоето време.
Възпитателят се обърна и даде знак на Дерън да влезе. Щом го съгледа, седящият в креслото пред телевизионния екран мъж се изправи.
Бе облечен в халат и носеше чехли, каквито се даваха на всички пациенти. Дерън не видя в него никаква прилика с умиращия дивак, когото беше дотътрил преди няколко дни в болницата. Косата на Мат беше отстранена изцяло. На нейно място бе набола нова, в неутрален цвят. Лицето му беше покрито под очите с пластична мембрана, която служеше вместо кожа. Процесът на пълното възстановяване временно бе задържан.
На масата до него, полузакрити от прогимназиални учебници, бяха пръснати снимки и скици — вариации върху един основен модел на младежко лице. Дерън носеше в джоба си фотография на друго лице — Ай, заснет от съгледваческо средство, маскирано като птица, в деня преди да потегли на съдбоносното си пътуване към Куинсленд. Парадоксите на времето бяха попречили на Новите да се приближат повече до мястото, в което бе извършено убийството.
— Радвам се да се запозная с вас, Дерън. — Ритуалната фраза-клише прозвуча съвсем искрено от устата на Мат. Гласът му беше дълбок — щеше да се наложи да се поработи върху него, докато стане като този на Ай. В момента на заснемането бяха записали и кралския глас. Начинът на говорене на Мат, подобно този на възпитателя му, беше бавен и отчетлив.
— Радвам се да видя, че оздравяваш лесно — отвърна Дерън. — И също, че научаваш толкова бързо всичко за новия свят, в който живееш.
— И аз съм доволен, че ти си здрав, Дерън. Щастлив съм, че душата ти е успяла да напусне металния човек, чрез който ти воюваше, тъй като този метален човек беше доста пострадал.
Дерън се усмихна и кимна към възпитателя, който беше застанал в позата на тъмничар или на прислужник пред вратата:
— Мат, не се оставяй да те будалкат с приказки за това къде е била душата ми. Всъщност аз никога не съм бил в истинска опасност през време на боя, в каквато бе ти самият.
— Да ме будалкат? — повтори Мат с въпросителна интонация.
— Дерън иска да ти каже — намеси се възпитателят, — да не се учиш на неверни неща. Той се шегува.
Мат кимна нетърпеливо. Той вече знаеше какво е „да се шегуваш“. Осени го една мисъл, която сметна за доста сериозна.
— Дерън, нали твоят дух беше в металния човек?
— Е, нека да го наречем „електронното ми превъплъщение“.
Мат погледна към екрана, вграден в стената. Беше намалил звука, когато двамата влязоха. Даваха някакъв документален исторически запис.
— Осведомен съм за електрониката — каза той. — Тя може да мести моя дух от едно място на друго.
— Имаш предвид да премести очите и мислите ти?
Мат изглежда разсъждаваше дали правилно бе разбрал думите му или не, и след малко реши, че е:
— Очите, мислите и духа — рече твърдо той.
— Тази ориентация към духа си е чисто негова идея, майоре, ние не сме я внедрявали — каза възпитателят.
— Разбрах това — рече меко Дерън. От гледна точка на „Операции“ склонността на Мат да проявява твърдост при отстояване на мнението си беше важно нещо, дори и в новия свят. Такава твърдост е много полезно качество за един агент. Стига да заема правилна позиция, естествено.
— Добре, Мат — усмихна се Дерън. — С моя дух аз се бих до теб, макар да не съм рискувал кожата си, както ти твоята. Когато се хвърли върху онзи берсеркер, знаех, че искаше да ме спасиш. Благодарен съм ти и съм щастлив, че мога да ти го кажа сега.
— Ще седнете ли? — посочи Мат един стол, после и сам се настани, докато възпитателят остана прав.
— Мисълта ми отчасти беше да спася тебе — рече Мат. — Отчасти исках да спася моя народ. Отчасти исках да видя как берсеркерът умира. Но след като дойдох тук, узнах, че всички хора, дори тези тук, са можели да погинат, ако не бяхме спечелили онази битка.
