Харл измърмори нещо неясно и за момент се поколеба. Опита се да си представи как Ай би посрещнал тази странна покана. На Лукас не му бяха необходими качества на ясновидец, за да се досети, че седемте моряка са пристигнали току-що по вода, но щом знае колко човека бяха общо и колко кораба имаха, трябва да беше шпионирал.
— Почакай ни тук — рече му най-сетне Харл. — След малко ние и седмината ще дойдем с теб. — Двама останаха при Лукас, докато Харл и другите се върнаха отвъд възвишението да обяснят на своите положението. Някои от тях също изявиха желание да сграбчат веднага магьосника и да му зададат остри въпроси.
Харл поклати глава:
— Това можем да свършим по всяко време. Чародеите са упорити и горделиви хора, а изтече ли веднъж кръвта на човек, после трудно се връща обратно във вените, ако се окаже, че е била пусната по погрешка. Ще го наблюдаваме отблизо, докато научим повече. Ако ви дадат храна и напитки, отнесете се вежливо към приносящите. — Нямаше нужда да предупреждава мъжете да бъдат по-осторожни. Те и без това бяха готови да нападнат дори собствената си сянка.
Харл и шестимата му спътници наобиколиха Лукас и тръгнаха към вътрешността заедно с него. В негласно разбирателство те създаваха впечатлението, че обграждането е случайно и непреднамерено и техният гостоприемен домакин всъщност не им е пленник. Явно и Лукас нямаше намерение да протестира, тъй като не показваше никакъв признак на тревога.
С всяка измината крачка мъглата ставаше все по-гъста. Още не бяха извървели и сто крачки, и пътят им бе препречен от ниски скали. Горе, върху невисок хълм, сред мъглата се издигаше имението на чародея — проста каменна постройка, съвсем нова наглед, едноетажна, но с доста солиден вид. Къщата наподобяваше на малка крепост. По-внимателният оглед обаче даваше да се разбере, че не можеше да става и дума за крепост, понеже прозорците бяха ниски и широки, а голямата врата не бе защитена нито с преградна стена, нито от ров с вода отпред.
На входа се появиха няколко души в облекло на слуги и се поклониха на приближаващия Лукас и гостите му. Харл забеляза с известно облекчение, че нито един от прислугата ни най-малко не се различаваше външно от обикновен човек. Момичетата бяха миловидни, съвсем земни и живи. Те оглеждаха воините и се кикотеха помежду си, след което потънаха в къщата.
— Тези не са никакви вещици от приказките — изрева Торла, — макар да съм сигурен, че знаят някои магически номера.
Торла мина през вратата заедно с останалите, следвайки по петите човека с бялата дреха. Харл влезе последен, като се озърташе с ръка върху брадвичката. Не можеше да се чувства спокоен с един човек, поканил седем въоръжени чужденци у дома си.
Вътре обаче нямаше нищо, което да засили съмненията на Харл. От входа се отиваше направо в огромна зала, в която бяха наредени маси и пейки — в нея можеха да се съберат повече посетители от целия екипаж на кораба. На огромното огнище един вдъхващ доверие слуга въртеше на шиш голямо животно. Печеното вече беше потъмняло до кафяво и от него капеше мазнина. Беше почти готово, което означаваше, че е било сложено да се пече отдавна.
Макар през прозорците да влизаше доста светлина, по стените имаше множество факли, които ярко осветяваха цялата трапезария. През завесите, закриващи задния край на помещението, Харл виждаше от време на време слуги, които изпълняваха задачи из отдалечени навътре стаи, издълбани вероятно в самата скала. Естествено, не можеше да се каже колко въоръжени мъже можеха да се крият из тези стаи или пък някъде отвън, но дотук Харл не бе съгледал дори едно-единствено оръжие, освен ножовете за хранене. Друг кротък слуга бе поставил осем прибора върху дългата маса и сега нареждаше скъпите, но не чак натруфени сребърни блюда и бокали.
Лукас се отправи към края на масата и свърна към мястото на домакина. Няколко от моряците го последваха отблизо, при което той се обърна към тях с подканящ жест:
— Моля, седнете. Има вино и бира — по избор.
— Бира! — изрева Харл, поглеждайки многозначително хората си. Беше чувал за силни отрови и упойващи вещества, чийто вкус лесно се смесвал с този на виното. Но дори виното да беше чисто, той не можеше да позволи яснотата да напусне мислите им. Виковете на другите като ехо повториха избора на Харл, макар Торла да изглеждаше малко нещо разочарован.
Компанията се настани и отнякъде чевръсто изскочиха две девойки, които дойдоха да налеят бокалите им.
Харл строго наблюдаваше неговият бокал да бъде напълнен от същия съд, от който щеше да сипят и на чародея. Едва тогава той отпи малка преценяща глътка.
Бирата не беше нито силна, нито слаба, но… Да, имаше нещо особено във вкуса й. И все пак, каза си Харл, на едно място като това, където всичко е толкова странно, може ли бирата да е другояче? И си позволи още една глътка.
— Бирата в твоята страна е силна и добра — изтъкна той, за да направи комплимент, — та не е чудно, че имате много силни мъже тук, които сигурно служат на силен крал.
Лукас леко се поклони:
— Всичко, което казваш, е истина.
