Началникът на „Операции във времето“ седеше в своята малка пещера и наблюдаваше посредством системата си за тайно сканиране. Кимна одобрително с лек нюанс на изненада. Този Одегард е невероятен млад човек! Не показва никакъв фалшив ураджийски ентусиазъм, а винаги си върши добре работата, включително и този път. Деликатно убеди човека да стане доброволец!
Сега вече операцията можеше да започне. Началникът се завъртя на стола си и се загледа в полковник Лукас, който навлече бялата, подобна на нощница роба през главата си и после я смъкна надолу, закривайки пластичната плетена ризница, която го покриваше от врата до коленете.
— Люк, лицето и част от ръцете ти не са защитени — забеляза Началникът и се намръщи. Добър психолог като Лукас не се намираше всеки ден. — Момчетата, с които ще се срещнеш, носят истински ножове, знаеш това.
Лукас беше наясно.
— Нямахме време да измислим цялостно защитно покритие — преглътна с усилие той. — И после, не ще вдъхвам доверие, ако изглеждам маскиран като демон, повярвай ми.
Началникът изсумтя и стана. Постоя малко зад радарния екран, за да види изображението на кораба и купчината зелени малки точици пред него — екипажът, който вече бе слязъл на брега. Сетне отиде до прозореца — широка дупка, грубо изсечена в скалата — и хвърли кос поглед към двата зашеметяващо силни прожектора и готовите за действие оператори. Тъй като генераторите на мъгла отвън бяха много близо до прозореца, не се виждаше нищо, освен разстилащите се във всички посоки талази. Началникът взе и постави чифт тежки очила, като тези на стрелците, които бяха въоръжени с парализатори. Мъглата мигом изчезна. Хората вече се виждаха поотделно, стоящи пред кораба си на няколкостотин ярда от прозореца. Зад тях се простираше, тихата повърхност на Резервоара.
— Добре — рече той неохотно. — Надявам се да успеем да те видим, когато махнеш с ръка, освен ако не те наобиколят и закрият. Ако това се случи, вдигни и двете си ръце над главата и ние веднага ще реагираме.
— Хич не ми се иска някой от нашите да вземе да стреля ей така, Началник — рече Лукас, поглеждайки неспокойно към стрелците. — Ние ще трябва да проведем доста деликатна работа с онези мъже там. Тя няма да е никак лесна, да не кажа, че ще е невъзможна, ако ги шашнем съвсем. Бих предпочел само да ги замаем леко с упойващи вещества и да им създадем подходящо настроение, след което ще им зададем някои уточняващи въпроси.
— Детайлите зависят от теб — вдигна рамене Началникът. — Взе ли газовата маска?
— Да. И помнете, че трябва да им поставим успокоителните в питиетата. Те са физически доста уморени и може да заспят веднага. Но не се колебайте да използвате и газ, ако се наложи. — Лукас се огледа за последен път.
— Неколцина от тях вече бродят по брега — обади се радарният оператор.
Лукас скочи.
— Тогава тръгвам и аз. Къде са слугите ми? Готови ли са? Кажете им засега да останат вътре.
Краката му, обути в сандали, изтопуркаха надолу по стъпалата.
Пясъчният бряг преминаваше в равнина с камениста почва и рядка трева, от онази, дето вирее на сянка. Харл остави по-голямата част от екипажа на самия бряг, за да брани кораба, ако се наложи и се отправи с шестима избраници към вътрешността.
Изследователската група не отиде далеч. Едва бяха прехвърлили първия хълм, когато видяха една висока фигура да се насочва към тях сред мъглата. Фигурата дойде по-близо и се превърна в мъж с впечатляваща осанка, облечен в бяла роба, каквато носеха Добрите Магьосници от древните религии.
Без да показва и най-малка изненада или страх от срещата си със седемте въоръжени морски вълка, човекът ги наближи и спря, вдигайки ръка в мирен жест.
— Казвам се Лукас — рече той простичко на родния език на Харл, с лош акцент, но при своите пътувания Харл бе чувал и по-развалени говори.
— Нека зададем няколко „остри въпроса“ на тоя — рече Торла и веднага се хвана за кинжала.
Човекът в магьосническо одеяние повдигна вежди и леко помръдна дясната си ръка. Вероятно жест на възражение, а може би даваше или пък се приготвяше да даде сигнал някому.
— Нека изчакаме — изръмжа Харл. — В тази мъгла цяла армия би могла да лежи скрита на хвърлей стрела оттук.
Той приветливо кимна на Лукас и съобщи своето име и тези на придружителите си.
Човекът в бялата дреха се поклони и рече вежливо:
— Къщата ми е наблизо. Позволете ми да ви предложа гостоприемството си.
— Благодарим ти за предложението — рече Харл и хич не хареса несигурната нотка в гласа си. Вдъхващият доверие вид на човека го обърка. На Харл му се щеше да попита в коя страна се бяха озовали, но не искаше да издава невежеството си.
— Приканвам ви — рече Лукас, — да дойдете всички в къщата ми и да се нахраните до насита. Ако желаете да оставите хора да пазят кораба ви, ще наредя да им бъдат занесени на място освежителните напитки и ястията.
